Page 127 - kraiste

на с. Драгойчинци на Юнуз бег, той пък я продал на селяните. Те
нямали пари, за да я изплатят, поп Новко събрал пари от родолюби­

ви българи в Кюстендил. Синът му Димитър Попновков е потвър­
дил пред министерската комисия, че селото е откупено между 90 и
120 хиляди гроша.

Въпреки турските закони, че едно село може да се владее само
от един господар, село Чешлянци е притежавано от Зейкел бег, Тефик
бей и Саид Тоско.
Трагедията на кесимските села в Краище не е изследвана от

българската историческа наука, а тя е една от формите на икономи­
ческото и политическото робство, непозната в световната история.
Докладът на анкетната комисия, посетила Краище, е разгледан
в Министерския съвет и е придружен от „Законопроект за подобре­

ние на селското население, което се прехранва с обработване на гос­
подарски и чифликчийски земи“, внесен в Народното събрание. На
12 ноември 1880 г. в 76-ото заседание на Народното събрание за­
почва разглеждането на законопроекта, като пръв взел думата

Стефан Стамболов, който изцяло го подкрепил. Той добре е позна­
вал трагедията на селяните от посещенията в Краище по време на
престоя в селата на оцелелите четници от Кресненско-Разложкото

въстание 1878-1879 година. В подкрепа на законопроекта се изказа­
ли и други народни представители. Избрана е комисия в състав:
Стамен Л. Христов, Йосиф Ковачев, Илия Цанов, Христо Грънчаров,
Христо Стефанов и Симеон Панчев да подготвят законопроекта за
второ четене, като се съобразят с направените предложения и до­

пълнения по него.
На 22 ноември 1880 г. на 83-тото заседание в Народното съб­
рание е прочетена молбата на кюстендилските турци Рафит ефенди,

Ариф ефенди и Мустафа ефенди, които искали разрешение да про­
дължат управлението на големите си чифлици. Пръв взел думата
народният поет Петко Р. Славейков, който предложил да не се об­

съждат молбите на тримата чифликчии, а да се пристъпи към второ
четене на законопроекта. Предложението е прието с болшинство.
Гласуването станало член по член след дискусия. Законът има след­

ният текст:
„ Чл. 1. Господарски земи са ония, при обработването на които
на онова селско население, което ги обработва, дава господарят един
вид данък, било в пари било в нещо друго.
Забележка: Господарските земи са два вида: а) ония, които гос­

124