Page 122 - kraiste

Азия до Виена, нито пък в която и да е друга държава в света.
Кесимджията със семейство живеел в своя къща, построена от него
или получена по наследство, но земята, върху коята е построена,
принадлежи на чифликчията, когото в Краище назовавали господаря.

Обсебването на земята от господаря в Краище е станало по
няколко начина, но най-прилаганият е: по време на бунтовете и въс­
танията в Сърбия, Босна и Черна гора, на българите в Моравско,

кюстендилските аги придружавали турските пълчища за потушава­
не на раята. На връщане те докарвали оттам много плячкосван
добитък, главно овчи стада, които оставяли за отглеждане в краищ-
ките села, без каквото да е възнаграждение, тъй като в полето няма

условия за скотовъдство. След година-две господарят идва в селото,
където е оставил добитъка си, като иска да му се заплати за торта,
която селяните са извозили по нивичките си. Той задължава селяни­

те за торта да му дават определено количество жито, масло, вълна,
агнета, конски товари с дърва, дървени въглища и да му работят
определени дни в чифлика по време на усилената полска работа.
Чифликчията ежегодно увеличавал количеството на получаваната

от него продукция и се стигнало дотам, че селяните да не могат да я
издължат. Тогава чифликчията им вземал земята.
Изземване на земята ставало и по друг начин. Ако в землище­

то на дадено село стане убийство, без да се установи убиецът, се
заплаща на турската власт данък, наречен кръвника. Този данък бил
голям, а селяните нямали пари. Тогава някой чифликчия или богат
турчин плаща данъка и взема земята на селото.

Третият начин е по-жесток. В дадено село по поръчка на чиф­
ликчия или друг турски властник разбойници системно ограбват и
убиват. Този, който е организатор на това деяние, предлага на селя­

ните да пази селото от разбойници, при условие че получи част от
земята, а по-късно взема цялата.
Отношенията между чифликчията и кесимджията са на прин­
ципа на господаря и роба от времето на римското владичество.

Господарят да заповядва, да извършва каквито си иска своеволия,
включително и убийства, а селянинът роб да изпълнява безропотно.

За съд и дума не може да става, защото господарят е и съдия.
Въпреки жестоките преследвания от страна на чифликчиите и
турските власти селяните от Краище са правили опити за оплаква­
ния пред Високата порта относно увеличаването на кесима. При ед­

но такова оплакване в Кюстендил пристигнал Джевдет паша, който

119