Page 106 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

чините се изтъква голямото потребление от войсковите части, болниците
и фурните. През нощните часове резервоарът се затваря, за което време
всички потребители трябва да се запасяват. Забранява се изливането или
оставането на уличните чешми да текат. Не се позволява поенето на жи­
вотни или миенето на автомобили с питейна вода. За тази цел е определена
реката. Глобите са обичайното средство за наказание, но се предвижда и
прекъсване на снабдяването.
От общинското управление се организира засяването на пролетните
култури на нивите на мобилизираните войници. Разписан е график кои
мъже да извършат дейностите. Председателите на двете орачески друже­
ства са поставени за отговорници. При неспазване на заповедта обичайната
глоба е допълнена с предаването на военнополеви съд. Земите на по-със-
тоятелните запасни се предвижда да се обработват срещу заплащане на
дневна надница. От транспортното депо отказват поради моментна липса
на добитък отстъпването на два чифта волове за изораването на нива от 30
дка, притежавана от църквата „Св. Мина“.
Заповедта за клането от предходния месец е допълнена с нова, която
касае реквизицията на определени групи животни. При говедата под забра­
на попадат всичките телета и биволчета, волове и биволи, по-млади от 6 г.,
и крави и биволици - по-млади от ю г. Същото се отнася и за бременните

овце. Мъжкият разплоден и породист добитък не трябва да се засяга, както
и женските свине. Възможна е реквизицията на агнета, не по-леки от ю кг
и прасета от 40 кг. В дните сряда и петък се забранява клането на животни с
изключение на тези за болниците. Заплахите за провинилите са съставяне­
то на акт и подвеждане под съд.45
Решението за приемането на Григорианския календар от 1 април
1916 г., което автоматично го превръща в 14, изяжда 13 дни. В българската
история на тези дати нищо не се случва. От Главната квартира нареждат за
промяната своевременно на формированията. Така събитията остават само
за втората половина на месеца.46
На 15 април от Министерството на войната в Кюстендил е получена
заповед за датите на религиозните празници по еврейския календар през
годината. Войниците от изповеданието имат право да почитат Песах, Шаву
от, Рош Ашана, Иом Кипур, Сукот, Шемини Ацерет, Симха Тора. Своевре­
менно информацията е изпратена от Главната квартира към армиите.47
Последвана е от изричната заповед във връзка с предстоящата „еврейска
Пасха“. През първите три дни на празника войниците да се освободят от
занятия и им се създаде възможност да изпълнят своите обреди. Разрешава
им се получаването на ритуалния хляб.48
Източноправославните християни пък се подготвят за Великден. Раз­
поредено е във връзка с причестяването, подготвено за 20 април в 17 часа
в църквата „Св. Мина“, ординарците да бъдат освободени от задълженията
си. Предходните три дни да им се готви постна храна, а черкуването да
става всяка вечер от 18 до 19 часа.49 Самото Великденско тържество е орга­

104