Page 110 - kustendil_stolica
P. 110
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
провеждане на съвместни стъпки за бламиране на Кабинета от Парламен
та. Генерал К. Жостов се противопоставя. Той счита, че промяната трябва
да дойде от царя, а не от народа или депутатите. Положението на държа
вата е деликатно и всяко сътресение би се използвало от противниците за
продължаване на войната. Те и без това работят за вътрешното разложение
на страната. К. Жостов възлага на началника на военносъдебната част при
ЩДА полк. Миленко Балкански да проучи въпроса със снабдяването. За
дачата му е да урегулира въпроса с прехраната и да се вземат мерки срегцу
спекулантите, които трупат огромни печалби за сметка на производители
те. За пример в тази посока служи реквизирането на вълна на стойност от
3 лв. за кг, която се продава на германците за 12 - 20 лв. Печалбата вместо
в държавата отива в „някои партизански джобове“.67 Ситуацията със злоу
потребите се проявява не само на местно ниво, но и в средите на голямата
политика. Доколко възможно е без пряката решителност на властта да бъ
дат пресечени подобни действия, е трудно да се каже. Срещу пороците на
управляващите се противопоставят не само от Главната квартира, но и от
освободителното движение и опозицията. Но те нямат достатъчно мощ да
пресекат из основи подобни тенденции.
Още повече, че и в средите на военното ръководство не липсват от
кровени злоупотреби. Такъв е случаят с пристигането на началника на
Главното тилово управление ген. П. Тантилов в Кюстендил. След някол
кодневно отлагане поради липсата на гуми за служебния му автомобил
той най-накрая идва на доклад. Ген. К. Жостов деликатно го предупреж
дава да не използва колата за лични цели и за транспортиране на свое
то семейство. Напротив, П. Тантилов не само не разбира от намеците, а
довежда жена си и двете си дъщери. Не само пътуват заедно, но в града с
превозното средство генералшата прави визити и разходки. Накрая преди
тръгване обратно за столицата най-демонстративно се качват в автомо
била точно пред Главната квартира, пред очите на гражданството. В този
момент множеството се събира на площада, където свири музика, и на
блюдава разиграващата се сцена. „Действително трябва да има човек Тан
талово тупе, за да направи това“ - саркастично констатира К. Жостов.68
Съпругата на главнокомандващия също споделя за забраната да използва
двете му служебни коли. По нейно свидетелство налага й се да пътува с
влак, но други злоупотребяват.69
На 9 юни 1916 г. в Кюстендил пристига генерал-фелдмаршал Август
фон Макензен. Германският командващ на Балканите провежда среща с
ген. Н. Жеков, от която остава доволен. Обсъжда се поведението на съгла-
шенците и в случай на тяхно оттегляне от Солун се решава да се настъпи,
без да се иска позволение от Гърция. Двамата пътуват до Рилския мана
стир и продължават разговорите.70 От наличните снимки се потвърждава
не само визитата, но и детайли от пребиваването. Макензен по подобие на
сакскобурготския херцог Карл Едуард и принц Август Вилхелм е посрещнат
с почести пред дома на Хр. Славейков, квартирата на главнокомандващия.
108

