Page 179 - kustendil_stolica
P. 179
Втора глава • Война на два фронта
Получена е заповед да заеме позицията Бабадагското езеро-с. Камбер
и да настъпи на север. Руската съпротива се оказва ожесточена. Българи
те са спрени на 300 м от телените мрежи. Опитът да се премине по моста
р. Топрак Кюпрю, струва много жертви. Задържането на десния бряг се
оказва изключително трудно и полкът е изтеглен на по-удобна позиция. На
21 декември сраженията завършват с 30 убити и 26 ранени, сред последни
те са командирът на дванадесета рота капитан Димитър Върбанов и подпо
ручик Вучков. В плен са взети 112 български войници, предимно от същата
и от девета рота, като изпълняват задачата на странично прикритие при
с. Ени сала.
Следващата сутрин се оказва, че противникът се е оттеглил и настъп
лението продължава, като частта достига до с. Ени кьой. Взети са мерки
за нощуване, но се научава, че врагът е напуснал и Тулча. По заповед на
бригадата полкът е назначен за авангард и потегля привечер към населе
ното място. Втора и 4-а дружина, начело с командира подп. К. Ламбринов,
към 2 часа сутринта на 23 декември 1916 г. първи влизат в Тулча. Веднага
са взети мерки за запазване на живота и имуществото на населението, като
са назначени две роти на гарнизон, а за комендант дружинният командир
подп. Ал. Николов. Към 9 часа сутринта пристига ген. Т. Кантарджиев. „Ця
лото българско население от града бе образувало шпалир от двете страни
на улицата, приветстваше началника на Добричките войски и посипваше
автомобила с цветя. Официалното посрещане се направи пред българската
черква с представители на всички съюзни нации, като се държаха и речи за
случая. Началникът на дивизията отговори с дълга, прочувствена и силно
патриотична реч“ - записва в дневника на военните действия освободите
лят подп. К. Ламбринов.
Полкът получава задачата да охранява дунавския бряг от Черно море
до гр. Исакча. Зоната е разделена на три участъка, а една дружина е оста
вена резерв в Тулча. През следващите дни свободният град е обстрелван от
руски монитори и са разрушени ю къщи, като 1 жена и „няколко“ деца са
убити. От аероплан също са хвърляни бомби. Противникът си отмъщава и
на местното население, което доскоро е владял. Настъплението от 15 до 23
декември 1916 г. струва на 53-и полк живота на 31 войници, 61 са ранени
заедно с 3 офицери. Двама от тях умират от раните си. Попадат в плен 116
български бойци, а от противника само 29.176
Втората армейска част от кюстендилския край през 1916 г. има значи
телно по-вълнуващ и дълъг боен път. Заедно с 13-и полк презимува край
Вардар, където посрещат разделните годишни празници. Също е в близост
в долината на р. Струма, където са разположени през пролетта и лятото.
Петдесет и трети защитава държавата по билото на Беласица, а 13-и по Чен
гел планина. Едновременно настъпват на юг в долното течение на р. Стру
ма, освобождавайки Югоизточна Македония. Тук пътищата им се разделят.
Петдесет и трети полк става освободител и на Добруджа. Участието в защи
тата на Добрич, отстояването и пробивът на Кубадин, заслоняването при
177

