Page 180 - kustendil_stolica
P. 180
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Ташавлу, настъплението и влизането първи в градовете Бабадаг и Тулча са
върхове от бойната му слава. Прекосяването от юг на север на цяла златна
Добруджа води до много убити и ранени. Кръвта им се пролива по равните
поля в люлката на средновековната българска държавност. Така бойците
от Кюстендилския край стават важен фактор в извоюването на национал
ните стремежи. След големи части от етническото землище в Македония и
Поморавието и Добруджа се включва в равносметката на освободителите.
Календарната година е започната край брега на Вардар, но е завършена за
едните край Струма, а за другите - на устието на Дунав - все реки, свързани
с историята на нацията. Българското землище във всичките посоки вижда
освободителите си от Кюстендилския край.
Въпреки че се оказва по-къса с 13 дни, 1916 г. съдържа изключително
голямо напрежение. Започва с привидно спокойствие, но войната ескали-
ра на два фронта. Единият се оформя в Македония, а другият възниква в
Добруджа. Българската армия съумява да удържи множество победи, а в
критичните моменти да устои, като заеме по-изгодни позиции. Безчетни са
имената на бойната й слава. Сред върховете се нареждат ключовите победи
при Кубадин и Букурещ и не по-малко значимите отстъпления на Каймак-
чалан и Битоля. Заедно с значителна част от Поморавието, Косово и Повар-
дарието под властта на Царството попадат Югоизточна Македония и Доб
руджа. Последната се оказва ябълката на раздора със съюзниците. Късните
български претенции за цялата област и нежеланието, особено на старшия
съюзник, за отстъпки чертаят нов фронт, но на дипломатическото поле.
Противоборство и крамоли има и сред основните фактори в България.
Изострят се противоречията между цивилната власт и Главната квартира.
Между София и Кюстендил прехвърчат все повече искри. Замалко жертва
на интригите не става началникът на ЩДА ген. К. Жостов. Той устоява на
натиска, но не и на болестта. Умира в Кюстендил в разгара на кампанията
на Южния и в началото на настъплението на Северния фронт. Заместилият
го полк. Ив. Луков скоро също попада в редицата на неудобните за свои
и съюзници. Главнокомандващият показва повече склонност към лавира
не, но мястото му за маневриране се стеснява. Очертава се разделна линия
между основните фактори в държавата. Вярна ли се оказва констатацията
му, достигнала до нас посредством съпругата му, че всъщност воюва на че
тири фронта?! Повечето факти потвърждават подобно твърдение. Неспо
собността да се урегулират взаимоотношенията, прави държавата уязвима
от съюзници и разбира, се от врагове. На този фон победите на българска
та армия изпъкват, но за затвръждаването им са необходими не по-малки
усилия. Задържането на фронта зависи и от тила, където се проявяват все
повече проблеми. Равносметката до момента показва, че основната терито
рия от националното землище попада под една държавна власт. Българите
с кръвта си очертават и защитават етническите си граници.
178

