Page 188 - kustendil_stolica
P. 188

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             фронта в Македония и за защита на Северна Добруджа. Предложението не
             е прието и в последната географска област започва да се очертава стату­
             тът на съвместното владение (кондоминиум). Изготвената паметна записка
             придобива силата на споразумение.
                  Наличните ресурси са от интерес за държавите от Централните сили.
             Основният проблем е контролът на жп линията Черна вода-Кюстенджа.
             В Берлин искат да запазят за себе си връзката с Османската империя. От
             Цариград пригласят на тази политика и поставят претенции за територи­
             ални компенсации в Западна Тракия. Граница по санстефанската линия,
             договорена в тайната спогодба, уместно е напомнена. Царството изпада по
             този въпрос в практическа изолация пред съюзниците си. Връх в немската
             политика е решението на кайзера да обяви създаването на своя, германска
             административна област в Северна Добруджа. Същият, който пред В. Ра­
             дославов декларира присъединяването й към България. От думи до дела
             пътят е дълъг, особено в политиката.
                  Несполуките в Плес допълнително изострят отношенията на главно­
             командващия с правителството. Премиерът го обвинява, че се е съгласил
             с германците. И без това те, двамата, въобще не са в добра комуникация
             и често се спекулира с евентуална смяна на ген. Н. Жеков с ген. М. Савов.

             Слуховете са, че на първия вода подлива полк. П. Ганчев. Допълнително
             масло в огъня налива отказът на началниците на Македонската и Морав­
             ската военноинспекционна област да се подчиняват на Министерския съ­
             вет. Те приемат заповеди само от главнокомандващия. Нареждането на
             последния за коледните празници да се отпуснат на всеки войник по 5 лв.,
             скандализира ситуацията. Пик във взаимоотношенията между Главната
             квартира и изпълнителната власт бележи писмо, отправено в края на яну­
             ари до военния министър ген. К. Найденов. Последователният в записките
             си П. Пешев забелязва в дневника си: „В това писмо се казва, че главноко­
             мандващият има прерогативите на царя, поради което той не носи отго­
             ворност пред закона, а само пред съвестта си и Отечеството; че той е един
             нов фактор в управлението; че нему е подчинен министърът на войната; че
             тоя, последният, не носи отговорност пред Народното събрание и че ми­
             нистърът трябва да се грижи само за доставките на армията и за кредитите
             за тия доставки. Това писмо е с анархистични тенденции“.1 Предприетата
             стъпка от ген. Н. Жеков идва в момент, когато широко се разпространяват
             слуховете за разформирането на Главната квартира. Държавният глава все
             още е в чужбина и няма кой да се прояви в ролята на арбитър в очертава­
             щия се голям скандал.
                  Проблеми с правителството изпитва и известният писател Кирил Хри­
             стов. Нежеланието му под диктата на някои чиновници, оглавявани от
             премиера, да замине с планирана делегация за Германия, го кара да тър­
             си убежище в Кюстендил. Той без това е бивш тукашен зет, а сестрата на
             покойната му съпруга - учителката Елена Палашева, отглежда двете им
             деца. Завръзката е с по-дълга давност, когато се замисля авторитетни лица

             186
   183   184   185   186   187   188   189   190   191   192   193