Page 188 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

фронта в Македония и за защита на Северна Добруджа. Предложението не
е прието и в последната географска област започва да се очертава стату­
тът на съвместното владение (кондоминиум). Изготвената паметна записка
придобива силата на споразумение.
Наличните ресурси са от интерес за държавите от Централните сили.
Основният проблем е контролът на жп линията Черна вода-Кюстенджа.
В Берлин искат да запазят за себе си връзката с Османската империя. От
Цариград пригласят на тази политика и поставят претенции за територи­
ални компенсации в Западна Тракия. Граница по санстефанската линия,
договорена в тайната спогодба, уместно е напомнена. Царството изпада по
този въпрос в практическа изолация пред съюзниците си. Връх в немската
политика е решението на кайзера да обяви създаването на своя, германска
административна област в Северна Добруджа. Същият, който пред В. Ра­
дославов декларира присъединяването й към България. От думи до дела
пътят е дълъг, особено в политиката.
Несполуките в Плес допълнително изострят отношенията на главно­
командващия с правителството. Премиерът го обвинява, че се е съгласил
с германците. И без това те, двамата, въобще не са в добра комуникация
и често се спекулира с евентуална смяна на ген. Н. Жеков с ген. М. Савов.

Слуховете са, че на първия вода подлива полк. П. Ганчев. Допълнително
масло в огъня налива отказът на началниците на Македонската и Морав­
ската военноинспекционна област да се подчиняват на Министерския съ­
вет. Те приемат заповеди само от главнокомандващия. Нареждането на
последния за коледните празници да се отпуснат на всеки войник по 5 лв.,
скандализира ситуацията. Пик във взаимоотношенията между Главната
квартира и изпълнителната власт бележи писмо, отправено в края на яну­
ари до военния министър ген. К. Найденов. Последователният в записките
си П. Пешев забелязва в дневника си: „В това писмо се казва, че главноко­
мандващият има прерогативите на царя, поради което той не носи отго­
ворност пред закона, а само пред съвестта си и Отечеството; че той е един
нов фактор в управлението; че нему е подчинен министърът на войната; че
тоя, последният, не носи отговорност пред Народното събрание и че ми­
нистърът трябва да се грижи само за доставките на армията и за кредитите
за тия доставки. Това писмо е с анархистични тенденции“.1 Предприетата
стъпка от ген. Н. Жеков идва в момент, когато широко се разпространяват
слуховете за разформирането на Главната квартира. Държавният глава все
още е в чужбина и няма кой да се прояви в ролята на арбитър в очертава­
щия се голям скандал.
Проблеми с правителството изпитва и известният писател Кирил Хри­
стов. Нежеланието му под диктата на някои чиновници, оглавявани от
премиера, да замине с планирана делегация за Германия, го кара да тър­
си убежище в Кюстендил. Той без това е бивш тукашен зет, а сестрата на
покойната му съпруга - учителката Елена Палашева, отглежда двете им
деца. Завръзката е с по-дълга давност, когато се замисля авторитетни лица

186