Page 188 - kustendil_stolica
P. 188
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
фронта в Македония и за защита на Северна Добруджа. Предложението не
е прието и в последната географска област започва да се очертава стату
тът на съвместното владение (кондоминиум). Изготвената паметна записка
придобива силата на споразумение.
Наличните ресурси са от интерес за държавите от Централните сили.
Основният проблем е контролът на жп линията Черна вода-Кюстенджа.
В Берлин искат да запазят за себе си връзката с Османската империя. От
Цариград пригласят на тази политика и поставят претенции за територи
ални компенсации в Западна Тракия. Граница по санстефанската линия,
договорена в тайната спогодба, уместно е напомнена. Царството изпада по
този въпрос в практическа изолация пред съюзниците си. Връх в немската
политика е решението на кайзера да обяви създаването на своя, германска
административна област в Северна Добруджа. Същият, който пред В. Ра
дославов декларира присъединяването й към България. От думи до дела
пътят е дълъг, особено в политиката.
Несполуките в Плес допълнително изострят отношенията на главно
командващия с правителството. Премиерът го обвинява, че се е съгласил
с германците. И без това те, двамата, въобще не са в добра комуникация
и често се спекулира с евентуална смяна на ген. Н. Жеков с ген. М. Савов.
Слуховете са, че на първия вода подлива полк. П. Ганчев. Допълнително
масло в огъня налива отказът на началниците на Македонската и Морав
ската военноинспекционна област да се подчиняват на Министерския съ
вет. Те приемат заповеди само от главнокомандващия. Нареждането на
последния за коледните празници да се отпуснат на всеки войник по 5 лв.,
скандализира ситуацията. Пик във взаимоотношенията между Главната
квартира и изпълнителната власт бележи писмо, отправено в края на яну
ари до военния министър ген. К. Найденов. Последователният в записките
си П. Пешев забелязва в дневника си: „В това писмо се казва, че главноко
мандващият има прерогативите на царя, поради което той не носи отго
ворност пред закона, а само пред съвестта си и Отечеството; че той е един
нов фактор в управлението; че нему е подчинен министърът на войната; че
тоя, последният, не носи отговорност пред Народното събрание и че ми
нистърът трябва да се грижи само за доставките на армията и за кредитите
за тия доставки. Това писмо е с анархистични тенденции“.1 Предприетата
стъпка от ген. Н. Жеков идва в момент, когато широко се разпространяват
слуховете за разформирането на Главната квартира. Държавният глава все
още е в чужбина и няма кой да се прояви в ролята на арбитър в очертава
щия се голям скандал.
Проблеми с правителството изпитва и известният писател Кирил Хри
стов. Нежеланието му под диктата на някои чиновници, оглавявани от
премиера, да замине с планирана делегация за Германия, го кара да тър
си убежище в Кюстендил. Той без това е бивш тукашен зет, а сестрата на
покойната му съпруга - учителката Елена Палашева, отглежда двете им
деца. Завръзката е с по-дълга давност, когато се замисля авторитетни лица
186

