Page 189 - kustendil_stolica
P. 189

Трета глава • В защита на позициите


             от бранша да посетят държавата на най-старшия съюзник. Условието на К.
             Христов е да пътува с Иван Вазов и Стоян Михайловски или поне с един
             от двамата. Понеже те отказват и той си прави отвод. Натискът обаче про­
             дължава. Бързо е локализирано мястото на укриването му. „Току-що прис­
             тигнал в тоя град, в банята, дето бях отишъл да се ободря от уморителното
             пътуване с един трен, който взима сто километра за десет-дванадесет часа,
             ме намери куриер от Главната квартира и ми показа една предадена по те­
             лефона заповед тутакси да се кача на един автомобил и вечерта в 7 часа да
             се явя в Министерския съвет при д-р Радославов - записва за категорично­
             то нареждане в дневника си писателят и продължава - Обличам се и оти­
             вам в Главната квартира. Главнокомандващият го няма, началник-щабът
             на действащата армия, полковник Луков, когото преди петнадесет дена бях
             запознал с тая работа и който напълно одобряваше моите стремления да
             попреча на едно подобно пътуване, също отсъстваше“. Налага се да обясня­
             ва надълго на „някакъв си подполковник Казанджиев“, който все пак при
             споменаването на мнението на началника на ЩДА омеква и отстъпва. К.
             Христов проявява присъщото му твърдоглавие и остава в Кюстендил въпре­
             ки последвалите две среднощни телеграми.
                  В града той присъства на коледното тържество, дадено в местната бол­

             ница за ранените войници. На набитото око на критика не убягва недобро­
             то качество на самодейното изкуство. Впечатлението му се подсилва и от
             незнанието на негово произведение. „Главният рецитатор, син на румънка,
             ученик в гимназията, едно момче с пъргавината на прислужник от някоя
             средна ръка гостилница, се утрепа да се явява на естрадата. Публиката бе
             ненаситна и от всичко доволна. По едно време моят съсед, началник-щабът
             на действащата армия полковник Луков, повика декламатора и му прошеп­
             на да рецитира нещо мое. Момчето сви виновно рамене и каза, че не знае
             нищо“.2
                  Рождество Христово е времето за съпричастност и благотворителност.
             За бедните семейства по инициатива на кюстендилската община църквата
             „Св. Мина“ събира в дискуса само 4,40 лв., но отпуска от касата си юо лв.
             Искането за предоставянето на брашно се отхвърля, защото в хамбарите на
             храма няма в наличност дори за изхранване на слугите.3 Богоявление Гос-
             подне също заема важно място в цивилния и военния календар. Предвиж­
             да се след божествената литургия, отслужена в църквата „Св. Богородица“,
             духовната процесия да се отправи към моста на реката, по който се преми­
             нава за гарата. Дълго време в Кюстендил той е известен като Железния, а
             поставянето на четири фамозни разголени женски скулптори след около
             половин век накърнява неговото метално име. Тук се планира извършва­
             нето към 10,15 часа на „Велико Водосвещение“. Заповядва се свободните от
             наряд офицери да присъстват на събитието. Последните получават подобно
             нареждане и за честването на 30 януари на рождения ден на престолонас­
             ледника. Светското събитие се отбелязва с религиозен ритуал, в 10,30 часа
             отново в църквата „Св. Богородица“.4

                                                                                                        187
   184   185   186   187   188   189   190   191   192   193   194