Page 196 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

взето на 2 март на заседание на Окръжния съвет и Постоянната комисия и
в присъствието на окръжния управител Кр. Карагьозов, на председателя на
окръжната постоянна комисия Н. Костов, заместник-кмета А. Кюлявков и
енорийския свещеник Ив. Георгиев. Създаден е Окръжен дом за сираците
от освободителната и световната война. Приет е съответният устав. Той се
състои от 28 члена, където в 8 глави са формулирани устройството, целите,
средствата, попечителството, приемането на сираците, управата на дома и
общи положения. Срокът на функционирането на институцията е 15 г. Той
напрактика покрива възрастта на децата до тяхното израстване. Именно тя
е и пределната за отглеждане, след което се настаняват в професионални
училища. В дома децата се приемат на възраст не по-малка от 3 г. С пре­
димство се ползват кръглите сираци. След тримесечно изчакване уставът
е утвърден и влиза в сила. Сиропиталището практически започва да функ­
ционира едва на следващата година.24
Със съдействието на началника на Полската канцелария полк. М. Са-
пунаров Девическата гимназия в града се сдобива с пиано. То е поставено
в дирекцията и предизвиква голямо вълнение. „Радостта и на ученичките,
и на учителите бе пълна с ентусиазъм: ученичките се трупаха да видят пиа­
ното, учителките свиреха, също и някои ученички - даде се един вид малка

забава. Въобще настроението на цялата гимназия бе ентусиазирано, защо-
то тоя ден се изпълни въжделената мечта на гимназията да си има пиано“ -
записва в летописната книга директорът на просветното огнище.25 По този
начин чрез застъпничеството на фактор от Главната квартира се реализира
отдавнашно желание. Музикалният инструмент привлича младежите, как-
то това се случва през предходната година в читалище „Братство“.
Критикът на самодейното ученическо творчество К. Христов продъл­
жава да пребивава в Кюстендил. Той завършва и в рамките на месец и ня­
колко дни преписва начисто пиесата „Ръченица“. Започва втора, озаглавена
„Охридска девойка“. Пречи му ненужното извикване в редакцията на вест­
ник „Военни известия“. С досада отива, но отново се връща в творческата
си обстановка.26 В града отбива отечествения си дълг и творецът Емануил
Попдимитров. Той произхожда от с. Груинци, Кюстендилско и вече служи в
цензурната комисия. Бившият му ученик В. Суганов с възхищение си спом­
ня за часовете, „когато, вдъхновен до забрава, се силехте да накарате и нас
да преживеем поне отчасти, що преживявахте, говорейки лекциите си по
философия“.27 Е. Попдимитров вече е получил известност като поет, пуб­
ликувал няколко стихосбирки.
Кюстендил се лишава от присъствието на бъдещия белетрист Ст. Загор-
чинов. Предчувствието му от края на отминалата година се сбъдва. „Зами­
навам на фронта - завоя на Черна. Какво ме очаква? Мила моя, мила моя,
ако... но не, не трябва да те плаша. Аз вярвам, че пак ще те видя, инак не
може да бъде. Животът е тъй хубав, ти си ми тъй скъпа. Надявай се и се
моли. Целувам те. Довиждане“ - в последния финален акорд от дневника
излива съмненията си Загорчинов.28 Дългът го зове на страшната сцена на

194