Page 194 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

именно оттам. Непосредствено след назначаването си в кабинета започва
да урежда своите политически приятели на работа във ведомството. Този
процес продължава с неотслабваща сила до края на коалиционното прави­
телство на В. Радославов. За злоупотребите министър Кознички по-сетне
отговаря пред Държавния съд. Но за това е още рано и той се развихря,
като приоритет имат поддръжниците му предимно от Кюстендилско. Спо­
ред политическия му противник, доскорошен негов съратник и бивш окръ­
жен управител Вл. Караманов, от околията са назначени 252 от всички 542
души. Първата цифра е близо до половината от крайния резултат, но също
прави впечатление, че част от уредените са набори, подлежащи на военна
служба.17 Подобен подход подсилва съмненията в ширещо се политическо
партизанство. Срещу него се противопоставят от опозицията и от Главната
квартира. Злоупотребите и опитът да се изклинчи от изпълнението на оте­
чествения дълг придобиват немалки размери.
Пререканията и конфликтите между военния връх и изпълнителната
власт водят до перманентни сътресения. Премиерът настоява ген. Н. Жеков
да бъде сменен. Като най-подходящ заместник се оценява престолонаслед­
никът. Задкулисието ражда редица слухове. Като фаворити се дискутират
генералите М. Савов и Ст. Нерезов. За евентуалната промяна е информиран

лидерът на ВМОРО Т. Александров. Той играе двойна роля, като получава
сведения от управляващите, но пък информира за готвеното главнокоманд­
ващия. Заедно с потенциалната му смяна кабинетът подготвя и специален
правилник за командването на армията. Н. Жеков категорично заявява,
че при приемането на подобен документ би си подал оставката. Иначе се
съгласява княз Борис да поеме неговите функции. Според Т. Александров
генералът декларира: „Той, макар да се счита един от виновниците, за да се
възприеме и наложи тая политика обаче, той е знаел още от началото, че
ще бъде ритнат, щом свърши работа“.18
След дълго протакане, което отговаря на схващанията на монарха да
няма ясни правила при ръководството на армията по време на война, пра­
вителството надделява. На 23 март 1917 г. излиза царски указ за утвър­
ждаване на „Правилник за Главното командване на Действащата армия“.
В него са разграничени правомощията на отделните фактори на военното
и цивилното ръководство. Царят, както е по конституция, си запазва пра­
вомощията на „върховен началник“. Създава се категорията „Действаща
армия“, като е формулирано съответното определение за нея. Описан е и
статутът на главнокомандващия, който е военно лице в случай, че монар­
хът откаже да ръководи непосредствено. Документът в тази част по-скоро
узаконява нещо, което вече съществува, но го няма на хартия. Конкретните
ангажименти на главнокомандващия вече са съобразени с изискванията на
Кабинета. Той остава в подчинение на царя, но носи отговорност не само
пред него, но и пред правителството и законите, отново съгласно конститу­
цията. Комуникацията му с отделни министерства и Министерския съвет се
осъществява посредством министъра на войната. На последния са опреде­

192