Page 254 - kustendil_stolica
P. 254
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Сериозен недостиг се регистрира при млечните продукти. През есен
ния сезон за градското население само на два пъти е предоставяно сирене.
Веднъж дажбата е от 200 гр. на лице при цена от 3,60 лв. за кг. След достав
ка от Радомир на 4323 кг отново кюстендилци са ощастливени с по 300 гр.,
но в циганската махала остава предишният обем. Стойността на продукта
се покачва на 3,80 лв. за кг. Ситуацията се усложнява и следва алармиране:
„Да се ходатайства пред Окръжния комитет по прехраната от наличния в
резервния магазин кашкавал да ни се отпусне за раздаване на градското
население, тъй като това, последното, съвършено малко е продоволствува-
но със сирене“. Оскъпява се и кравето мляко, като от о,8о става на 1 лв. за
литър. При направената проверка се оказва, че търговците в града нямат
никакви количества от мая за сирене и кашкавал. Последната най-надлеж-
но трябва да се декларира от населението. С нова серия от актове и даване
под съд са заплашени собствениците на животни, които не са изпълнили
нарядите си за масло, сирене и мляко. От първото е отпуснато на аптеките в
Кюстендил по 20 кг при цена от 5,10 лв. за кг.
При местните продукти положението не е по-розово. „Представителите
на касапското сдружение в града, на което комитетът издаде открит лист за
докарване добитък от селата, се завърнаха без никакъв добитък, тъй като
селското население се показало твърде неприязнено към градското и от
казвало да дава за последното какъвто и да е добитък, макар че представи
телите на касапското сдружение заявявали, че веднага ще изплащат доби
тъка“ - песимистично алармират от комитета за СГОП. Тази неприязън е
констатирана многократно. Разчита се на реквизиционната комисия, защо-
то селянинът „по-охотно изпълнява наряда, защото вярва, че всичкият този
добитък ще се даде на армията, а не на градското население“. Хитростта
влиза в употреба и в този случай: „Околийската реквизиционна комисия да
дава наряд на селските общини, без да указва за кого е предназначен доби
тъкът (за армията или градското население) и след като се докара послед
ният, да се предава на касапското дружество, което веднага да го изплаща
на реквизиционната комисия, която пък да го изплаща на населението чрез
секретар-бирниците по изплащателни списъци.“ Алармира се Дирекцията
за СГОП, че отпуснатите 5000 кг говеждо и 20000 кг свинско месо са край
но недостатъчни за изхранване на гражданите. Иска се такова количество,
което да задоволи съответните нужди.
Правят се усилия за запълване на дефицита чрез собствено производ
ство. На кюстендилците, които отглеждат свине, се отпускат трици по 30
кг за животно до 50 кг, а над това тегло по 50 кг при цена от 0,36 лв. за кг.
Следващите доставки са по 5 и 8 кг при същата схема и още по 5 кг при
същата цена. Нов обем от по 6 кг се получава вече при 40 ст. за кг. С тази
цел се отпуска и по 1 кг просо на стойност 43 ст. за кг. Т. Кръстев в с. Бу-
ново е единственият в околията, който угоява 20 прасета. Само на него до
10 декември му трябват 3600 кг царевица. Поискани са от Дирекцията два
252

