Page 259 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

ните часове усилията са насочени към усъвършенстване на фортификация-
та, а светлата част се използва за отдих. Изградени са два реда окопи цял
ръст на разстояние от 200 м, свързани с ходове за съобщения. Обшити са
с плет или чимове против обрушаване. Тук са направени укрития, част от
които бетонирани, а други от дебело дърво. Построени са бетонни наблю­
дателници за ротните командири, скривалища и гнезда за картечниците и
гранатохвъргачките. Пред първата окопна линия са поставени ю реда те-
лени заграждения, а пред втората четири реда. Най-отзад са разположени
землянките.
Така устроена, позицията прегражда направлението към Рупелското
дефиле. Тя е под постоянния прицел на далекобойната артилерия, но и на
картечния и пушечния огън на противника. Равнинната местност, покри­
та с висока растителност, прави хоризонта къс и неизвестните много. Ви­
димостта е затруднена, а неприятелските позиции удобно са маскирани в
овощни градини и кории. Батареите също са укрити от погледа на бълга­

рите. Протичащите реки Струма и особено Спатовска са причина за чести
наводнения на по-ниските позиции. Това се случва особено при снеготопе­
нето и дъждовния пролетен сезон.176
Първите дни от годината по традиция се използват за поздрави по по­

вод новогодишните и коледните празници. Федя продължава рубриката
„картини от войната“, но от 1/7 полкова болница. Лена получава снимка,
направена на 8 януари, но с писмо от ю същия месец. „Ето ме в болнич­
ния халат и вперил поглед към север, където се подвизават моите любими
същества, но пусти планини пречат да ви гледам... Нали съм заел поетич­
на поза? Пред мен е портретчето на Оля, което сега ме утешава. По-добре
съм“ - гарнирано с много целувки на нея и на близките си в Кюстендил
пише Тодор Цеков.177 На споменатата дата същата фотография той изпра­
ща с идентично писмо и до Парето, подписано от „твоето батенце“. „Ето ме
на прозореца вперил поглед на север и искам да те видя, но ... планините
пречат, но унилост ме е обхванала“ - като само портретчето на Оля отново
го утешава.178 Лечението на Цеков се удължава във времето. На 26 февру­
ари оформя поредната картина от войната. Този път снимката е пред ста­
ята, в която живеят. „Ето ме още в болницата, въпреки направените вече
20 бани положението на ревматизма ми не се е много изменило“ - недо­
волства Федя пред Лена, но не забравя да изпрати „сърдечните привети и
целувки“. А писмото издава диагнозата на заболяването.179
Нерадостната си съдба оплаква и Н. Лучков. „Драги родители, прие­
мете моя портрет за спомен през времето при пребиваването ми в Ада“ -
пише той на 4 март 1917 г. до Кюстендил.180 Рубриката продължава малко
по-оптимистично. „Приемете настоящата ми картичка с моя лик за спомен
при постройката на войнишката ни къща в Ада, за която развалихме четири
къщи и направихме една, наричана „Мечкина дупка“.181 В друга фотогра­
фия настроението е подобрено, но рубриката, наречена на преизподнята, се
запазва. „Драги родители, всякога в Ада не е лошо, има понякога и добри

257