Page 336 - kustendil_stolica
P. 336
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Но като цяло в този период външнополитическите резултати не са чак
толкова лоши. България се нарежда сред победителите на Източния фронт.
Подписани са три мирни договора - с новосъздадената Украйна, болше-
вишка Русия и Румъния. Остава нерешен въпросът за Северна Добруджа.
Той е основният препъникамък в отношенията на Царството със съюзници
те му. Забавеното му разрешаване чертае разлом, в който първо се повлича
управляващата коалиция. В държавата се налагат бързи промени при тър
сенето на положителен изход от световната касапница.
2. Отприщване на недоволството
Парадната страна си има своето място за повдигането на духа. Армията
обаче изпитва все по-големи трудности. За ситуацията красноречиво звучи
сравнението на адютанта Малеев: „в тила тържества - на фронта буйства“.
Обезпокоителни са проявите на неподчинение на 36-и Козлодуйски полк.
Като част от състава на Сборната дивизия, главнокомандващият предпис
ва на ген. Т. Кантарджиев строги мерки и изказва своето недоволство от
случващото се. От ЩДА ген. Павел Христов е изпратен на инспекция.70 На
съединението се разчита при осъществяване на плана „Симеон“ за овладя
ване на изгубения район на Поградец, на запад от Охридското езеро. Опе
рацията няколкократно е спирана. Ген. Жеков сигнализира правителството
за заплахата от глад по фронта. Дажбите са малки и некачествени. Сред
противниците се нарежда и епидемията от испанска инфлуенца. Старшият
съюзник настоява за изтеглянето на своите подразделения от Балканския
театър на военните действия. Всичките му усилия се съсредоточават на за
пад. На Южния фронт тежестта пада все повече върху България.
Сигнал за проявата на слабост са не само недоволството и бунтовете на
отделни подразделения. Въпреки разузнавателните данни за противников
удар в района на Яребична и Китките времето за вземане на ответни мерки
е пропуснато. На 29 май 1918 г. започва съглашенското настъпление, което
се развива в следващите два дни и постига набелязаните цели. Атаката е
извършена от авангардни гръцки, подкрепени от френски съединения. Ча
стите от 5-а Дунавска дивизия се изтеглят назад с цената на съществени
загуби. Само пленените български войници са над 1800 души, предимно
от 49-и полк. Подготвяната контраофанзива се отлага от нежеланието на
бойците да участват в нея. Привлечените резерви се разбунтуват. Опитът да
се облекчи положението чрез атака от 2-ра армия също се проваля. Опера
цията под кодовото име „Крум“ остава само на хартия. Появяват се множе
ство случаи на дезертьорство към противника и вътрешността на страната.
Избухват брожения и бунтове, като особено се проявяват в 27-и Чепински
полк. Поуката от спечелването на Яребична е извлечена от съглашенците.
За тях става ясно, че може да се планира скорошно настъпление на Южния
334

