Page 336 - kustendil_stolica
P. 336

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  Но като цяло в този период външнополитическите резултати не са чак
             толкова лоши. България се нарежда сред победителите на Източния фронт.
             Подписани са три мирни договора - с новосъздадената Украйна, болше-
             вишка Русия и Румъния. Остава нерешен въпросът за Северна Добруджа.
             Той е основният препъникамък в отношенията на Царството със съюзници­
             те му. Забавеното му разрешаване чертае разлом, в който първо се повлича
             управляващата коалиция. В държавата се налагат бързи промени при тър­
             сенето на положителен изход от световната касапница.





                                    2. Отприщване на недоволството



                  Парадната страна си има своето място за повдигането на духа. Армията
             обаче изпитва все по-големи трудности. За ситуацията красноречиво звучи
             сравнението на адютанта Малеев: „в тила тържества - на фронта буйства“.
             Обезпокоителни са проявите на неподчинение на 36-и Козлодуйски полк.
             Като част от състава на Сборната дивизия, главнокомандващият предпис­
             ва на ген. Т. Кантарджиев строги мерки и изказва своето недоволство от
             случващото се. От ЩДА ген. Павел Христов е изпратен на инспекция.70 На
             съединението се разчита при осъществяване на плана „Симеон“ за овладя­
             ване на изгубения район на Поградец, на запад от Охридското езеро. Опе­
             рацията няколкократно е спирана. Ген. Жеков сигнализира правителството
             за заплахата от глад по фронта. Дажбите са малки и некачествени. Сред
             противниците се нарежда и епидемията от испанска инфлуенца. Старшият
             съюзник настоява за изтеглянето на своите подразделения от Балканския
             театър на военните действия. Всичките му усилия се съсредоточават на за­
             пад. На Южния фронт тежестта пада все повече върху България.
                  Сигнал за проявата на слабост са не само недоволството и бунтовете на
             отделни подразделения. Въпреки разузнавателните данни за противников
             удар в района на Яребична и Китките времето за вземане на ответни мерки
             е пропуснато. На 29 май 1918 г. започва съглашенското настъпление, което
             се развива в следващите два дни и постига набелязаните цели. Атаката е
             извършена от авангардни гръцки, подкрепени от френски съединения. Ча­
             стите от 5-а Дунавска дивизия се изтеглят назад с цената на съществени
             загуби. Само пленените български войници са над 1800 души, предимно
             от 49-и полк. Подготвяната контраофанзива се отлага от нежеланието на
             бойците да участват в нея. Привлечените резерви се разбунтуват. Опитът да
             се облекчи положението чрез атака от 2-ра армия също се проваля. Опера­
             цията под кодовото име „Крум“ остава само на хартия. Появяват се множе­
             ство случаи на дезертьорство към противника и вътрешността на страната.
             Избухват брожения и бунтове, като особено се проявяват в 27-и Чепински
             полк. Поуката от спечелването на Яребична е извлечена от съглашенците.
             За тях става ясно, че може да се планира скорошно настъпление на Южния


             334
   331   332   333   334   335   336   337   338   339   340   341