Page 340 - kustendil_stolica
P. 340
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
понижили духа на армията в значителна степен и то не до едно пасивно
състояние, но има вече проява на известна отрицателност - дирят се мисле
но виновниците, изказват се закани по адрес на административни лица в
Царството и началстващите лица по фронта, отделни войници и малки гру
пи вече дезертират, а други групи отказват да се бият. Такива симптоми на
отпаднал дух се явиха през м. април в д-а Преславска дивизия на Северния
фронт, през месец май - в Сборната дивизия, а през юни - в Тракийската
дивизия на Южния фронт. Тези симптоми са единични, но значителни, тъй
като условията са приблизително еднакви за всички дивизии. Действащата
армия засега има отбранителен дух, а за настъпателен дух в нея сега трудно
може да се говори“. Реалистичното представяне на състоянието е основна
стъпка към вземането на надлежни мерки. Доколко бързо обаче те могат да
дадат необходимия резултат. Стоте дни на новия кабинет изтичат в края на
септември.
Укрепването на позициите на ген. Н. Жеков пред изпълнителната власт
явно е забелязано от страна на съюзниците. Още на 27 юни в Кюстендил
пристига австроунгарският пълномощен министър граф Чернин, придру
жен от легационния секретар Еггер. Към компанията се присъединява и
офицерът за свръзка към Главната квартира майор Кюнцл. Срещата с ген.
Н. Жеков се провежда на вилата. Тя е краткотрайна, само около два часа, но
пък съдържателна. За нея предводителят на армия докладва директно на
царя. Въобще главнокомандващият се държи много предпазливо. Дипло
матът подмята, между другото, за невъзможността да се осъществят така
необходимите доставки на храна и материали от Украйна. Единият въпрос
деликатно се върти около проблемите със снабдяването. Засегната е и оч
акваната нова реколта в България с предполагаемите излишъци. Ген. Же
ков е категоричен, че за износ извън Царството и дума не може да става.
Осуетяването на вноса от Украйна води до устискването на положението
с минимална дажба до жътвата. Положението с облеклото и обувките на
фронта остава сложно.
След направеното опипване на почвата граф Чернин си идва на думата.
За него от първостепенно значение е информацията ще се запази ли ли
нията на българската политика при кабинета на Малинов. Тук ген. Жеков
умело защитава устоите на съюза, но споделя за редица разочарования.
В основата са апетитите на Турция към още български земи в замяна на
Добруджа и Югоизточна Македония. Дипломатът е слисан от откровения
отговор, но заявява подкрепа към българските интереси. Даже настоява Ос
манската империя да получи земи в Кавказ и да се откаже от претенциите
си на Балканите. „Трябва да доложа на Ваше величество, че доколкото мо
жах да разбера, граф Чернин бе дошъл не от проста вежливост, а със строго
определена цел - главно политическа. В разговора му личеше тенденцията
да даде да се разбере, че ние можем напълно да разчитаме на Австро-Унгар-
ската монархия, а не да се уповаваме изключително на Германия“ - обоб
щава наблюденията си главнокомандващият. След срещата на четири очи
338

