Page 9 - kustendil_stolica

УВОД

ойните са сериозно изпитание в човешкото битие. През века след
В Наполеоновите в Европа се водят още множество въоръжени кон­

фликти. Те обаче имат значително по-локално значение. Подир поредния
руско-турски сблъсък през 1878 г. на световната карта се появява възстано­
вената българска държава. Санстефанският прелиминарен договор, подпи­
сан на 19 февруари същата година, очертава границите й, близки до тези на
националното землище. Северна Добруджа обаче е харизана на Румъния,
Нишко на Сърбия, а значителна част от Одринска Тракия остава в Осман­
ската империя. Независимо от своята непълнота, територията от трактата
се превръща в идеал за обединена България. Тя до голяма степен се при­
покрива с обхвата на Екзархията и на двата вилаета от проекта на Цари­
градската посланическа конференция. Като дело на компромис и интереси
трите карти изключват някои части от националната снага. Берлинският
договор от същата 1878 г. разсича съдбоносно българското землище. На
Балканския полуостров се появяват автономното Княжество България и ав­
тономната област Източна Румелия. Суверенитетът им остава под контрола
на султана. Македония и част от Одринска Тракия са върнати на Осман­
ската империя. Средна Добруджа е придадена към Румъния, а Пиротско и
Вранско към Кралство Сърбия. От тази изходна позиция започва борбата на
българския народ за обединение в една държава.
Кюстендилският край остава в границите на Княжеството. Последно­
то се нагърбва с ролята на Пиемонт в процесите на единение. Паралелно
с решаването на тази важна задача се изграждат държавните структури.
Реформирана е административната система, въведена от Временното ру­
ско управление. През 1880 г. се създава Кюстендилски окръг. Той включва
Кюстендилска, Дупнишка, Радомирска, Изворска (по-сетне Босилеградска)
околия. При поредната промяна през 1901 г. първата и последната са обеди­
нени. Само с три околии, окръгът просъществува до 1934 г.1
Административният център се запазва в Кюстендил, който е и средище
на община. Градът е най-големият по брой на населението в югозападната
част на държавата. В края на XIX - началото на XX в. той значително се мо­
дернизира. Планират се основните транспортни комуникации и се изграж­
дат множество нови обществени и частни сгради. В най-строгия му център,
до самия площад, през 1894 г. е завършено най-значимото му просветно
огнище - Педагогическото училище. През дългото си съществуване тази
сграда приютява освен образователни, също и военни, съдебни, партийни
и административни институции. Понастоящем в нея се помещава Община
Кюстендил. В периода на Първата световна война 1915-1918 г. именно тук

7