Page 11 - kustendil_stolica

Увод

нето им върху Кюстендил и района. В този план необходимо е проследява­
нето на процесите на националния въпрос не само в краткосрочен план, но
и в средносрочен период до следващия глобален конфликт.
С оглед непосредствената цел и задачите, логично е хронологически­
ят ареал на изследването да бъде заключен не само между 1915 и 1918 г, а
по-всеобхватно от Освобождението на България докъм началото на Втора­
та световна война. Териториалните рамки също не са строго фиксирани.
Основното наблюдение се извършва върху Кюстендил и околията му, но
зоната се разширяват до окръжно и национално ниво. Чрез бойния път на
местните пехотни полкове и влиянието на външнополитическите фактори
темата напуска рамките на държавата и тези на Балканския полуостров.
В географски и етнографски смисъл Кюстендилско се подразделя на
четири района. На север от града е разположено Краището, на запад - Ка­
меница, на юг - Пиянец и на изток - Полето или Котловината.3 Непосред­
ствено от Кюстендил започва Осоговската планина, а първият хълм, който
се извисява над него, носи името Хисарлък.4 Градът е разположен на кръс­
топътя на важни транспортни артерии, преминаващи от Адриатическо до
Черно море и от Бяло море към Дунав и Централна Европа. В чертите му се

откриват находки от неолита, а е локализирано селище от халколита. През
Античността, Средновековието и Новото време Кюстендил преживява пе­
риоди на разцвет и застой, но винаги оцелява в средата на Балканите. Той
е административен, стопански, културен и религиозен център на три све­
товни империи и три български държавни проявления. На базата на хи­
лядолетното му минало, трите години на участие в глобалния конфликт са
прашинка в битието му. Разполагането и дейността на Главната квартира
на Действащата армия на Царство България е един от важните моменти в
неговата история.5
Вече беше констатирана липсата на цялостно всеобхватно изслед­
ване на Кюстендил и Кюстендилския край през Първата световна война
1915-1918 г. Съществуват обаче редица проучвания на отделни аспекти от
миналото на района. Първите сред тях се появяват изпод перото на Вла­
димир Караманов, но пък повечето остават в ръкопис. Той не само описва
някои събития и тенденции, но като окръжен управител в началото на въ­
оръжения конфликт и сам участва в тях. Обстоятелството може да се въз­
приеме като дефект, но и като ефект в оставените текстове. Субективният
поглед при такива случаи е съществен, но въпрос е доколко всеки автор
може да се дистанцира от него.6 С подобен характер от същия период са
и някои военноисторически проучвания.7 Сред по-новите и съвременни
изследователи се открояват Жеко Попов8, Тодор Димитров9, Стефан Мин­
ков10, Костадин Николов11 и редица други12. Наравно с тези, които акцен­
тират директно, има множество учени, които в обобщаващите си матери­
али хвърлят светлина и върху Кюстендил и края. Основни автори в този
план са Георги Марков13, Веселин Янчев14, Светлозар Елдъров15, Любомир
Огнянов16, Калчо Калчев17, Иван Петров18, Блага Димитрова и Йордан Ва­

9