Page 165 - kustendilski_okrag

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сложен и противоречив се оказва пътят на стопан­
ското и политическо развитие на Кюстендилски окръг в
продължение на четири десетилетия след Освобожде­

нието. От една страна, процесът се влияе от общона­
ционалните закономерности, а от друга, се обогатява и
дооформя облика си с .местните специфични нюанси.
Законите па икономическото развитие на България
диктуват насоките на отделните области, но неедно­
родният характер на различните краища на окръга
налага своята специфика. Ако стопанството на по-пло

дородпитс равнинни селища в Радомирско и отчасти в
Кюстендилско и Дупнишко се преустройва по-ускореио
на капиталистически релси, то процесът в планинските
райони — особено Боснлсградско и редица селища в
другите околии се забавя; там грижата за насъщния
хляб сковава инициативността и възможностите на хо­

рата да мислят повече за пазарна стопанска дейност.
Чрез мъчително преодоляване на трудностите все пак
окръгът прави крачки за развитието на индустрията,
търговията, кредита, съобщенията и занаятите. С тра­
диции от Възраждането занаятите, на фона на по-
усилена индустриализация в Габрово, Сливен, София,
Пловдив и др. райони, поставят Кюстендилски окръг

сред онези краища на България, където този отрасъл се
( казва жизнеспособен до края на Първата световна вой­
на. Разбира се, при постоянно модернизиране и съоб­
разяване с потребностите на пазара.
Стопанските отношения задълбочават и класовите
лрст! поречия, за да засилят поляризацията в местното

общество - нараства масата на дребните разоряващи
се собственици и се налага ролята на едрия капитал.
Но бедността на окръга, в сравнение с други райони
из страната, не позволява оформяното на много крупни
капиталисти. Затова групата на ироспериращите хора
в по-голямата си степен достигат равнището на сред­
ния слей собственици в национален мащаб.

Икономическите интереси на отделните слоеве от
населението предизвикват раждането и на политически­

те партии. Като повтарят тенденциите в националните
партийни формации, местните партийни организации съ­

167