Page 166 - kustendilski_okrag
P. 166
що изпитват влиянието на регионалния колорит. Общо
валидното — учредяване на организации или дружин-
кн н активност пред избори с надежда за спечелване
на властта и пропагандиране на принципи и изоставя
лето на поддържаните идеи след поемането на управле
нието, непрестанни борби и конкуренция между отдел
ните партии и в самите организации поради несъответ
ствие на лични и по-малко обществени интереси и др. —
сс съчетава с местни специфични особености. Сред раз
нородната партийна членска маса особено място заемат
множеството български бежанци от Македония, конто
освен за своите икономически интереси, търсят подкре
па и за освобождението на родния си кран от турско
робство. Фактически партийните организации в Кюстен
дилски окръг са призвани много по-акгивио от другите
‘формации в България да работят за иациопалнообеди-
ннгелння идеал на нашия народ. В определени отго-
зерни ситуации партийните дейци изостават противо-
рс' пята си и сс обединяват около националния въпрос,
което ги изявява като зрели политици и добри патриоти.
Напрегнатите политически борби в Кюстендилски
окръг сс съпровождат от идеали и разрушаване на ку
мири, издигат сс и се амортизират личности. Въобще
следват се закономерностите па своето време, когато
българската буржоазна демокрация достига своя апо
гей. Трудният и трънлив път на политика на границата
на стария и новия век и до края па Първата световна
война откроява фигури от национална величина от Кю
стендилски окръг каго Христо Славейков, Нейко Хра-
лов, Величко Кознички, Владимир Караманов, Михаил
Давидов, Александър Димитров, Иван Кепов и Григор
Бояджийски с техния принос за развитието на партии
те в България и с участието им в национални управ-
леически структури.
Съприкосновението с кардинални аспекти на сто
панския и политически живот в Кюстендилски окръг
през 1878—1818 г. налага важни изводи за миналото
и осветлява фундамента, върху който сс наслагват раз
личните пластове от развитието на окръга след Първата
световна война. Ако сс съгласим с древните постановки
„Историята е учителка на народите“ и „Живите затвар
ят очите иа мъртвите, защото мъртвите отварят очите
168

