Page 6 - kustendilski_region

Кюстендилски регион, който до Освобождението на България обхваща
Кюстендилска каза, има твърде тежка историческа, демографска и соци-
алноикономическа съдба.
Изследването има за първоначална отправна точка причисляването на
Кюстендилска каза към Дунавския вилает през 1864 г. Казата е обхващала 180 села
с работна земя около 800 000—850 000 дка. Имала е отлично развито овцевъдство и
добро селско стопанство. Около 1/3 от селата са били мюсюлмански чифлици с
т. нар. „господарски“ („агаларски“) статут. Земята на селяните от тези села се
наследявала от баща на син и се наричала „бащина“, но се е плащал наем на агите
поради факта, че те са притежавали тапии за собственост на половин, едно или
повече села. Една част от селяните са закупили земите си от агите още преди
Освобождението, друга част, с отпуснат от новото българско правителство заем,
урежда своята собственост едва в края на XIX в.
От използваните в книгата документи се откроява първият стадии в
промените на Кюстендилския регион. Според Берлинския договор от 1878 г. от
него са откъснати най-големите и плодородни 26 села с площ около 140 000 дка
работна земя и 70% българско население, които остават под османска власт. Тъй
като днес те се намират в Република Македония, в изследването са наречени
условно „македонски“.
Книгата завършва с втория стадий от промените в Кюстендилски регион,
когато влизат в сила клаузите на Ньойския договор (1919 г.). Този път от региона са
откъснати около 40 села с около 220 000 дка работна земя от бившата Изворска
нахия, сега Босилеградско в Сърбия. Областта на тези села наричаме Западни
покрайнини. Към тях не са включени селата от Царибродско, тъй като те не са
принадлежали към Кюстендилски регион.
В книгата е направен паралел между етнодемографското и социално-
икономическо развитие на селата от двете страни на несправедливо определените
граници на Кюстендилски регион според Берлинския конгрес (1878 г). и Ньойския
договор (1919 г.).

I8ВN 954-430-425-8

© Славка Тодорова Драганова
1996