Page 8 - kustendilski_region

Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струй 1.П11 а, Радо-
вишка, Щипска, Кратовска, Егри-паланка и Вранска. Положението
се изменило едва през 30-те години на XIX в., когато
Кюстендилски санджак бил слят със Скопския. След това е
прехвърлен към Нишкия, а в 1864 г. след установяването на
ТГГм
големия Дунавски вилает4 Кюстендил е присъединен към
Софийския мютесарифлък5 като седалище на три нахии6: Полето,
Пиянец и Краище7 8
.
Нашето изследване има за първоначална хронологическа
граница именно причисляването на Кюстендилска каза към
Дунавския вилает през 1864 г., когато Митхад паша започва опис на

населението, на имуществото му и на данъчното облагане. Новият
вилает заемал площ 91 624 кв. км и се състоял от 7 санджака и 48
кази, като след 1867 г. Нишкият санджак бил отделен от вилаета.
Салнамето за Дунавския вилает за 1291/1874 г. по „руми“ показва
броя на казите и съдържащите се в тях села, както следва8:

Кази Брой на селата

Русе 92
Шумен 156
Разград 135
Ески Джумая 46
Силистра 235
Тутракан 40
Свищов 39
Никопол 61
Плевен 46

Всичко 850

4 Вж. Драганова, С. Материали за Дунавския вилает. С., 1980, 3—35.
5 Става въпрос за Софийски санджак. Мютесариф значи владелец; така се
наричали управителите на новите санджацн.
6 Тези три административни единици са имали от своя страна други
географски разпределения. Например нахията Пиянец се е състояла от Северен
Пиянец (южно от Кюстендил) и Южен Пиянец, наречен още Брегалнишки,
Малешевски. Това са села от Делчевско и Пехчевско, които сега се намират в
Република Македония.
73ахариев, И. Кюстендил. — Архив за поселищни проучвания, год. I, 1938,
кн. 1, 72-75.
8КаграС,17. ОНотап..., 117.

6