Page 299 - trnski_kraj

13. Карай-Донке!

(Типична жетварска — на нивата)
болно бавно
ш Д |] I 1-9^. г8 ь

Е > ка ра , Дон- кье,на- край да(и)ка-
Е на- край , ка­ *У, зе- ле-на (и) ли-
г=Ь=^ 3
вЛ > г->н> ^; щ • 3 3 ш

(е) ра мо, ка- рай , До (и) нкье , (е) на- край - -
4е) ва Да , на- край , ка (и) жу, зс— ле - - -
т 5* §5 ± о -Ли 1

да ка ра­ мо!
на ли ва­ Да.

1. Е, Карай, Дон(и)кье, ка(е)рай да(и) 3. Е, Подъ ливада дърво я(и)во(е)рово,
ка(е)рамо Подъ лива(и)да (е) дърво яворово.
Карай, До(и)нкье, (е), на край да карамо!

2. Е, Накрай, кажу, зелена (и) ли(е)вада, 4. Е, Подъ дървото момче и (и) де(е)войче,
Накрай, ка(и)жу, (е) зелена ливада. Подъ дърво(и)то (е) момче (и) девойче.

Забележка: Тази е типичната трънска жетварска п-Ъсень, по напева на хоято се п-Ъеха
и няколко други текстове: „Мракъ по полье пада“, „Пладнина е, брале, тужнина е“, а
може би и други. — Тоя ирекрасенъ, пъленъ съ настроение нап-Ьвъ се пЪе волно и съ
безподобна унесъ. — Друга негова важна особеность е, че увеличената секунда
(си асъ) се п-Ье като нормално, когато с и дохажда следъ д о (низходяще), а като п о-м а л к а,
когато с и дохажда следъ асъ (възходяще): тогава (въ последния случай) то — си — звучи
п о-т ж по, по-низко и би требвало да се запише съ специаленъ знакъ между бекаръ
и бемолъ. — Най-сетне, характерно въ сжщия нап-Ьвъ еж провикванията въ
средата и въ края му, които почти всякога отскачатъ на малка септвма отъ „финалния“
тонъ (солъ солъ1 — фа2). Провикването става ту съ „и“, ту съ „е“ и разкжева даже
и думата (До-„в“-нкье, или ка-„и*-жу).

14. Б-Ьла сая бурманлия

(„Припоюшка“ жетварска на нивата)

Ма М6 ' - _____ - | У
РИЛ г ш |1 ад Щ

Б4-ла са- я бурман- ли-я, Ан- кье ле За-мет-

==Е •» у Ч* а $
# и ‘ * 3=^

НИ ю, по-но СИ го, Стан-ко ле!

302