Page 304 - trnski_kraj
P. 304

25. Хороводнй
                                                     Съ кемене











                                                                                           ; * 3 I










               Забеле"жка: ЦЪлиятъ този напЪвъ е използуванъ          отъ  композитора Бенъ-Сусанъ въ
               неговата °„Българска сюита“ за гол4мъ симфониченъ оркестъръ. Въ нея тя е първи номеръ.
             Като пайдушка                      26. Четворка
                                                                                                   У   >
                                                      7   7






                                                            7
                                                                                               а
                                                                                Г 1 д и и 1 I ^


                Характеристика на пгьснитгь изъ Трънско
                Въ т о’н а л н о отношение. — Общото въ п-ЪснигЪ изъ Трънско, както въ м а ж о р н а,
                тъй и въ миньорна тоналность е, че т-Ь всички почти безъ изключение (едно отъ
                рЪдкитЪ изключения е пЪсеньта „Соколъ ми лети“) свършватъ на II степень,
                „край“, който за западноевропееца е „полукрай“, — оставя впечатление на недовър-
                шеность и „безкрайность“.
                Едва ли не 40—50% отъпЪснитЪ са отъ единъ постояненъ „хроматиченъ“ видъ като
                № 3 5 13 21. Въ ритмично о т н о ш е н и еЕдно голямо число, почти всички
                по-бавни пФсни (се дЪнкяр скит-Ь и пр.), са безмензурни (безъ опредЪленъ тактъ).
                Такива сж № 10, 11, 13. Въ тЪхъ поставената „тактовата преграда отдЪля само
                 фраза отъ фраза.
                                                                                                   тактъ
                 Мензурнит-Ь, и то всякога съ силно изразенъ ритъмъ сж: а) съ правиленъ
                 (обикновено %) и б) неправиленъ тактъ. Отъ известнит-Ь въ българската народи
                 музика неправилни тактове въ трънскигЪ шЬсни сж застжпени най-често /16,
                 Въ рЪдко 7Аб (ржченицата), даже въ пЪснит-Ъ този тактъ съвсемъ липсва; запазенъ е
                 само въ н-Ьколко хороводни напЪви, които, обаче, само се^свирятъ (№ 2.2., 16,
                 5Аб се свир-Ьше само единъ напЪвъ (№ 26) — танцътъ, който у насъ се наричаше
                  Четворка“ (не „пайдушка“, както е другаде) и се играеше по единъ другъ кра-
                 сивъ, но различенъ отъ „пайдушката“ начинъ. Любимо, макаръ и само ^
                 нап-Ьвъ представено хоро бЪше „Иове, мала моме!“—съ тактъ /16 (о + У),                  -
                 кога то се е играло съ п-Ьене, но въ мое време то само се свираше (види се п
                 ради много подвижната му игра). Сжщото се отнася и за хорото „Лиле, Лиле,
                 вакло пиле!“ въ тактъ 9/16.- Съвършено рЪдки сж шЬснигЪ въ % тактъ. 1акава,
                 напр., е само известната пЪсень: „Гукай ми, гукай Гугутке ле!“, както и „при п
                  юшката“ „Б4>ла сая бурманлия“ (№ 14).
                  Тоновиятъ обемъ никога не достига октава. Преобладаващата мЪрка е 5—6-то-
                  нието.


                                                                                                      307
   299   300   301   302   303   304   305   306   307   308   309