Page 411 - trnski_kraj

Трънско, като близъкъ курортъ на София

Отъ д-ръ Борись Цвгътковь

Знеполе стои на голяма надморска височина 770 м. съ малко остъръ, но твърде
приятенъ климатъ. Отъ двете страни на шосето Трънъ — Клисура се виждатъ
накацали' множество селца и махали, чийто спретнати кжгцички съ червени кере-
мидни стрехи и .б^ло-варосани стени пренасятъ 'човека въ Тиролъ и Швейцария.
Общо взето околностите на Трънъ еж твъде любопитни, живописни и примамливи
за всеки, който иска да се любува на естествени природни прелести. Любозна­
телната душа на туриста ще найде тукъ и старинни исторически останки, красиви
гледки и пейсажи и още много1' други наслади. Природата въ Трънско съ своите
величави планини и живописни подпланински кжтове, река Ерма съ живописните
си очарования и великолепни извивки, омайни гледки на ‘зелени поля отъ двете си
страни, не може да не привлече любителите на природните красоти, на девстве­
ната природа въ Трънско, като изворъ на здраве, сила, бодрость и вдъхновение.
Горскиятъ въздухъ въ Трънско, много по-мжчно се запрашва (той е много по-чистъ
отъ микроби и прахъ), което го прави ценна курортна особеность. Дневното, между-
дневно и годишно колебание на температурата му е значително намалена, денемъ
е по-хладно, нощемъ по-топло, лЬтно време е прохладно, а презъ зимата по-меко.
Въздействието на температурата и нейното понасяне отъ организъма зависи отъ
две условия — отъ ветровете и отъ влажностьта на въздуха. Както се знае при
липса на ветрове човекъ понася много низки температури, дори до 60° подъ ну­
лата (напр. Сибиръ), наиротивъ при силни ветрове, които причиняватъ големо*
охладяване на гЬлото, трудно се понасятъ и не много низки температури. Силните
ветрове излагатъ телото на изстудяване и се отразяватъ вредно за болни съ
крехко телосложение, съ белодробни, туберкулозни и други страдания. Не само
низките, но и високите температури не винаги сж желателни и полезни за
организъма. Знае се, че силните летни горещини намаляватъ апетита и огелабватъ
организъма. Въ Трънско духатъ слаби и умерени ветрове, които каляватъ орга­
низъма. Песъчливата и каменниста почва въ Трънско способствува за отцеждането
и бързото изпаряване на дъждовната вода и затова отъ хигиенично гледище тя
спада къмъ най-хигиеничните. Тукъ нема големи горещини, а прохладата презъ
летните такива го сочи като цененъ планински курортъ. Вниманието къмъ курор­
тите, не е само случайно явление, а плодъ на това, че много големъ процентъ
отъ заболяванията се лекуватъ съ единъ или другъ видъ бани (слънчеви, морски,
кални, песъчни, речни, водно-минерални и пр.).
Много отъ страданията изискватъ промена на климата други изискватъ почивка,
а здравите уморени отъ всекидневните тежести на живота требва да запазятъ
това, което иматъ. Тази необходймость, както за болните, така и за здравите, е
била схваната още отъ древните елини и ние виждаме Херодотъ, който е баща
на историята, да се явява и баща на балнеологията.

По-късно римляните засилили вниманието си къмъ курортите. Така напримеръ
Сенекъ казва: „издигатъ се величествени палати край топлите води, а се строятъ
малки кжщурки по високите места“. Тази страсть въ римляните къмъ баните и
курортите е била безспорно въ унисонъ съ терапевтическите схващания и особе­
ности за тия води. Сжщиятъ авторъ пише, че въ разстояние на 6 века римляните
не сж познавали друго лечебно средство освенъ баните. Че те сж имали точни
схващания за баните и курортите личи и отъ думите на Плиний който казва:
„600 години преди Христа били устройвани слънчеви бани „5о1апа“ върху тера­
сите на сградите". Сжщиятъ авторъ препоржчва, когато се отива на курортъ, първия
день, да не се прави баня, за да свикне болниятъ съ климата, на другия день да
вземе баня въ басейна и следъ 1 часъ най-рано да пие отъ водата, да яде малко
и да прави разходка. Антолосъ, прочутъ гръцки лекарь отъ древноста, позналъ
добре благоприятната сила на слънчевите бани. казва: „слънцето каляв'а телото и
го пръдпазва отъ разни болести“.

414