Page 412 - trnski_kraj

По-късно въ времето на християнството балнеолечението започнало да отпада по­
ради грамадното разпространение на чумата и второ поради особените схващания
и изисквания на морала. Презъ време на възраждането, обаче, отново се потиква
стремежътъ къмъ курортите и баните изобщо, като постепенно се получаватъ все
нови и нови придобивки къмъ тая область за да достигнемъ до днешното поло­
жение за схващаниата на курортите, когато се занимаватъ хиляди умове върху
курортното дело изобщо.
Международното д-во за медицинска хидрология въ което Българското-балнеоложко
д-во членува, на конгреса въ Лисабонъ презъ октомврий 1930 год. въ който
беха представени 34 народи членуващи въ дружеството, беше поставенъ за
разискване въпросътъ, върху научните основи на законодателните мероприятия
за курортите. Всички заинтересувани въ курортното дело сж съгласни, че съот­
ветно на големото значение на курортите за народното здраве и за народното
стопанство, требва да се взематъ мерки, да нема право всеко место да се нарича
курортъ. За да имаме такъвъ требва най-напредъ да сж на лице естествени ле­
чебни фактори, като целебни извори, некакви целебни съставни части на почвата
(торфъ, тиня), морска или минерална вода, или специфични целебни климатически
условия. Обаче, дарените отъ природата целебни съкровища се правятъ съ из-
вестни постройки, паркове и уредби, подходни да се използувагъ за лекуване на
болните, или да доставятъ приятна обстановка за почивка и отмора отъ здравите.
Така, че за да имаме курортъ, покрай безспорното лечебно свойство на природата
въ даденъ населенъ пунктъ, требва още да еж реализирани известни изкуствени
приспособления и уредби, и чакъ тогава да му се даде правото да носи името
курортъ.
Въ другите страни правата и задълженията за курортите се фиксиратъ съ спе­
циални закони. Такива закони сжществуватъ въ Франция, Италия, Унгария, бивша
Австрия, Полша и Чехословашко, Русия и Румъния. У насъ не сжществува спе-
циаленъ законъ за курортите, но въ другите закони, за народното здраве, за ми-
ните, минералните води и за народното стопанство, сж разхвърлени известни по­
ложения относно правата и задълженията имъ. При острата стопанска криза, която
преживява човечеството, респективно нашата страна, всека инициатива, която би
имала за цель, намиране източниците на нейното преуспеване, заслужава не само
похвала, но и безрезервна подкрепа, както отъ страна на отделната личность, така
сжщо и отъ страна на държавата. При сега сжществуващето стопанско положение,
което се влошава още повече отъ паричните задължения на държавата вследствие
дългове и реперации, наложително е намирането на други източници за стопан­
ското и икономическо заздравяввне на нашата страна. Още по-големи грижи въ
това отношение требва да бждатъ положени за такива покрайнини, каквато е на-
шата. За щастие такива източници, и то въ големъ размеръ, сж нашите минерални
и морски бани, както и нашите климатически курорти. За големо съжаление,
обаче, часть отъ тия големи природни богатства, които могатъ да дадатъ единъ
реаленъ поминъкъ на голема часть отъ нашето население и единъ сигуренъ и ли-
шенъ отъ каквито и да било рискове, доходъ за държавата, не сж въ достатъчна
степень оценени отъ нашето общество, респективно отъ ония стопански съсловия,
които биха имали полза отъ техното процъвтяване. Смело може да се каже, че
въ никой кжть на земята, върху една толкова малка площь отъ територия, не се
наброяватъ толкова много и така обилни минерални извори, лечебните качества
на които сж доказани още отъ ония времена, когато нашата страна се е намирала подъ
византийско, римско и турско владичества, както това е въ България.
Върху една територия отъ 103.000 кв. клм. ние имаме 136 места, гдето отъ недрата
на земята бликатъ по единъ или неколко извори, повечето отъ които сж богати
съ доказани целебни качества. Не сж редко и курорти, въ които сж съчетани
всички природо-лечебни фактори, като минерална вода, слънце, въздухъ и величе-
ствена природа, при изобилие на плодове и зеленчуци, които ускоряватъ лечението.
Докато въ другите страни, съзнали неоценимата полза отъ разхубавявянето и бла­
гоустройството на техните курорти, харчатъ големи суми за техъ и съ това при-
вличатъ големъ брой туристи, гости и нуждаещи се отъ лечение и почивка чуж­
денци, за да създадатъ поминъкъ на населението и да гарантиратъ на държавата

415