Page 441 - trnski_kraj

Върху проблема за укрепяване пороищата
и залесяването въ Трънеко

Отъ Първанъ Хар. Байкушевъ — лесовъдъ

„Унищожението на горитЪ е най-добрия указатели за
упадъка на единъ народъ“.
„Да обичашъ и пазишъ горитФ значи, да обичашъ и па-
зишъ родината си“.

Единъ погледъ назадъ. Известно е отъ историята, а това се помни и отъ
живи днесъ стари хора, че високите планински масиви, които заобикалятъ отъ
всички страни Трънъ и Знеполе, сж били покрити съ хубави и буйни гори. Съ
нарастването, обаче, на населението въ този край, както и неговото обедняване
тоя цененъ Божи дарь — горите, постепенно е намалявалъ, за да се стигне до
днешното оголване и поройно състояние на почти всички масиви, предимно на
южните имъ склонове. Това опустошение особено е чувствително въ селата отъ
„Краище“, кждето населението е пръснато въ повече отъ 80 махали и кждето по-
минъкътъ е сравнително по-труденъ.
Като начало на масово опустошаване на горите около града и околията се
отбелязва годината 1794. Това е онова време на „Кърджалиите“, когато Знепол-
ската кааза съ своя центъръ „Таранпаланка“ (днешния гр. Трънъ) е била упра­
влявана отъ турския самостоенъ владетели Кара Фейзи или както е наричанъ
отъ трънчани „Кара-везия“ и отъ неговия синъ Али-Бегъ. Тоя последниятъ, следъ
смъртьта на баща си е запов-Ьдалъ масово изсичане на горите и техното унищо­
жение чрезъ пожаръ въ всички околности на града и близките до него селища,
за да не се „криели“ въ техъ — неговите противници — българските „хайдути“,
като по тоя начинъ си „гарантира“ спокойно управление на своята „кааза“.

Следъ освобождението ни, унищожението на горите въ Трънско чрезъ техното
безразборно изсичане отъ местното население и прекомерната му паша отъ доби­
тъка не е престанало; макаръ и въ по-малъкъ темпъ то е продължило и по-късно,
дори до наши дни. Вследствие на това унищожение на горите, почвите на пла­
нинските масиви еж били оголени съвършено, особено на местата, изложени
на югъ. Като при това се иматъ предвидъ, климатичните и геологични условия на
тоя планински край лесно може да се обясни причината за появяване и образу­
ване на пороищата.
Отъ геоложко гледищех) околията е разделена отъ една линия на две половини.
Тази линия върви приблизително отъ Рани-лукъ презъ Стайчевци и Видраръ до
Пенкьовци. На западъ отъ тази линия се намиратъ кристалични слоеве (гнайси,
гранити и микашисти), а на изтокъ — пермовжгленосни. триасови и кредни обра­
зувания. пресечени отъ трахитни туфове. При разлагането си всички тия скали
даватъ твърде бедни, дори най-бедните земеделски почви. ТЬзи почви сж леки,
лесно се изсушаватъ и сгорещяватъ отъ слънцето и се повдигатъ отъ мраза.
Града Трънъ е разположенъ при входа на дефилето на р. Ерма на източния край
на Знеполе. Тая равнина дълга около двадесеть километра и широка средно
4—5 километра, отворена отъ западъ къмъ изтокъ, е дъно на старо езеро, водата
на което съ течение на времето, следъ образуването пролома на Ерма е изтекла.
Днесъ равнината Знеполе е покрита отъ естествени ливади, като се обра­
ботва само една нейна ивица съседна на планините, които я заграждатъ. Надмор­
ската височина на тая изключително планинска местности, съставляваща часть
отъ планините на Югозападна България е средно 900 метра, а тая на всички
долини въ околията — на северните, както и на южните — отъ 700 до 890 м.
Средната годишна температура е 8'5° С., а средния годишенъ валежъ 578*1 л. на кв. м.

2) по Ф, Вожели.

444