Page 442 - trnski_kraj

При тия данни, климатътъ на покрайнината се характеризира съ Студена зима и
прохладно л-Ьто, което е типично въобще за високите планински области, ,т. е. въ
околията преобладава студенъ планински климагъ.
Тези геологични и климатични условия, свързани съ голямата надморска височина,
еж принудили селянина да избира за работна земя най-големите припеци, а за ли­
вади — най-с-ЬнчеститЪ и напоявани места. А при това фактическо положение,
т-Ьзи долини взематъ единъ обратенъ видъ на онова, което обикновено се наблю-

-й
■ *

у *црн

Ш
с ,
Общъ изгледъ на Знепол?. Въ дъното: въ л^во, масива Кървави камъкъ, въ средата
— Въртопътъ и въ д-Ьсно — в. Руй

дава другаде: работната земя е по гребените на планината, а ливадите и овощ­
ните градини — въ долините! Между тия два пояса се намира останалата и
уцелела отъ брадвата изжба на козата гора.
Като резултатъ на всичко това, оголените веднажъ планински земи се
свличатъ лесно и биватъ завличани при всеки по-голЪмъ валежъ. Отъ гре­
бените и върховете поройните води ги отнасятъ надоле по склоновете, кждето
не намира противодействието на унищожената зелена броня — гората. Те оти-
ватъ дори въ долините и засипватъ ценни земеделски имоти. По тоя
начинъ въ Трънско сж се създали днесъ надъ 100,000 декари опороени земи,
което съставлява около 50% отъ целата горска площь на околията. А преди 30
години, споредъ доклада на Ф. Вожели отъ 1909 година, поройните земи сж били
само 20,000 декари.

Още при първите проучвания на поройните земи у насъ (1905—1909 г.), извър-
шени отъ французкия инспекторъ по горите Ф. Вожели, който е организато-
рътъ на службата по пороищата въ България, поройния районъ въ Трънско е билъ,
сжщо така, обходенъ и изученъ отъ него. По това проучване сжщиятъ е предста-
вилъ на времето си и специаленъ докладъ до министра на земеделието и горите,
въ който докладъ още тогава е била изтъкната необходимостьта отъ създаването
на специалната служба по укрепяване пороищата и залесяването въ тоя край. Тази
служба, обаче, не е била открита веднага, а по-късно — презъ 1915 година.
Огъ създаването на службата на 15.11. 1915 година до 1920 година, тя не е могла
да прояви особена дейность. На 11. VIII. 1924 година секцията по укрепяване по-
роищата и залесяването въ Трънъ бива отново открита и сжществува до днесъ
безъ прекжеване. Районътъ й обхваща главно водосборния басейнъ на р. Ерма,
съ главенъ притокъ р. Ябланица (Филиповска река), които вливатъ водите си въ
р. Нишава. Южната часть на района е образувана отъ три дълги и тесни, успо­
редни долини: „Шипковица“, тази на р. Просияй р. Яворъ, които отъ своя страна,
съединени по-нататъкъ въ едно, се вливатъ въ р. Струма. Това е така напеченото
„Краище“.

По начало идеята за укрепяване пороищата и залесяване не е нито държавническа
идея на нТкой далновиденъ държавникъ или общественикъ, нито пъкъ копирана
културна дейность на западните цивилизовани народи. Това е идея, родила се
самобитно, развиваща се и до днесъ по силата на крайната необходи-
мость и на инстинкта за самосъхранение у жителите, населяващи порой­
ните области.

445