Page 602 - trnski_kraj
P. 602

Наблюдателните и добри мои съселяни достойно оцениха моя трудъ, ревность и грижи въ
                предприетото стопанско и културно дело, явиха ми се дори на помощь съ стотици добро­
                волни надници и градината стана тройно още по-хубава, та в. „Миръ“ презъ 1935 г
                много искрено и справедливо за нея писа дословно и следното:

                „Това е единъ отъ най-красивите природни кжтове на родината ни, полуобкржженъ съ
                най-величествени скали, гора, съ гигантски и страхотни канари, пещери и съ хоризонтъ,
                широкъ 30 к. м. — къмъ славния Руй и дълъгъ повече отъ 60 — чакъ до Суха планина
                надъ Нишъ.                                                                 •'          ’
               Колко бледни сж
                                  предъ него и приказниягь австрийски Тиролъ и прочутиятъ по своя
               чарь швейцарски Синьалъ! Въ градината г. М. п облагородилъ и насадилъ повече отъ 500
               овощни дръвчета, огкрилъ е курсове да облагородяватъ диви овощни дървета съселяните
               му, които следъ това сж присадили съ хиляди
                                                               и насадили повече отъ 100,000 горски
               дървета. Подредилъ е лилякови и други горички,   направилъ е паркове съ тераси и цветя,
               уредилъ е летна баня съ плажъ
                                                за старо и младо, огкрилъ е и циментиралъ кристални
               извори съ яворови сенки, надъ и около които презъ цело лето отъ ранни зори до късни
               нощи се лее божествената песень на влюбените славеи!“



               Прося извинение
                                 поради едно малко отклонение: За да дамъ реаленъ изразъ на
               искрената и дълбока обичь къмъ родното си село, дето отъ десетина години прекарвамъ
               въ усилна и най-приятна работа въ градината си и дето се чувствамъ най-щастливъ      по-
               ларихъ я на училището по случай важното сега    и очаквано отъ дълги години събитие въ
               Грънско — Излизането
                                          отъпечатъна настоящия сборникъ Трънски край
               като си запазихъ правото: 1) да слушамъ славеите и прекарвамъ въ нея лете, додето
               дойде и последния часъ на моя в е къ, кой го както всички векове и той ще бжде, разбира
               се, отъ 100 години. .. — следователно, ще се разхождамъ въ нея само още около 40 го­
               дини !)... — 2) следъ това да остана въ сжщата         и на постоянно м е с т о ж и-
               телство — почивка..,     . до второ пришествие. . . При това и двамата ми
                                                                                          сина напълно
               одобриха това мог дарение,  като взеха  предвидъ и обстоятелството, че професиите имъ
               както и отдалеченостьта имъ   отъ градината не ще имъ даватъ физическа     възможность
               да се грижатъ като мене лично за нейното
                                                            усъвършенствуване и напредъкъ, а пъкъ
               училището, което е дало първоначалното ми образование, съ своите високопросветени и
               деятеши учители ще може напълно да       стори това, както и да я използва най-раци-
              онално  за своите цели и нужди въ научно и стопанско отношение



              рангелъ п. Димитровъ бе сподвижникъ не само на материалната култура въ Трънско
              той бе единъ отъ първите и на духовната.                                         ^      ’
              Нито една културнопросветна дейность, била на читалище, била на народни просве­
              тители - учители и свещеници или на общограждански дружества и сдружения не ста­
              ваше безъ неговото прямо или косвено живо участие, за да се събератъ нуждните сред-
              ства за бедни ученици и семейства, за сираци и немощни, та и за каквото и да било
              Той бе семейно не само на първо место при всеко представление и забава, но и всекога
              запазваше по неколко места за роднини и бедни семейства,    само и само да се улесни и
              изкара на добъръ край едно почнато вече дело.
              Макаръ и да бе самоукъ, но съ своята любознателность по
                                                                          всички обществени въпроси
              и съ своя здравъ мирогледъ и житейска опитность той   често съперничеше дори на мнозина
              наши чиновници, които отъ нищо друго освенъ      отъ заплатата си не се интересуваха и
              които само съ дипломите си въ джебъ     и съ контене се перчеха и надуваха.
              Той следеше ежедневната   преса, получаваше списания, познаваше добре и по-популярните
              наши писатели. За да   се осветли по некои по-трудни въпроси които живо го интере­
              суваха, той често се обръщаше къмъ мене да му услужа съ некои разяснения или пъкъ
              да му дамъ или препоржчамъ некоя книга по предмета      и азъ на драго сърце и съ най-
              голема готовность всекога му услужвахъ.
              За неговата   извънредна любознателность, преди   да свърша, ще посоча и на следния
              интересенъ фактъ :



                                                                                                 593
                                                                                                                       а
   597   598   599   600   601   602   603   604   605   606   607