Page 603 - trnski_kraj
P. 603
Въ първите години на сегашния вЪкъ, къмъ 1902 г. и по-сетне, отъ по-видните учители, лекари,
сждии и н-Ькои чиновници въ Трънъ, както и н-Ькои отъ по-деятелните и високопросветени
учители отъ близки, та и отъ доста далечни села — чакъ отъ лева река, следъ като
бЪхъ успЪлъ като учил. директоръ съ съдействието на покойния кметъ Зах. Байку-
шевъ да преместя класното училище въ зданието на закритото грънчарско, сега гимназия,
тамъ б-Ь уреденъ Народенъ университетъ, който, ако се не лъжа, 6% и първиятъ
тогава въ ц-Ьла България.
Всека сжбота вечерь се държеха при масово посещение на гражданите най-отбрани сказки
съ беседи по Литература, История, Икономия, Социология, Хигиена, съобщаваха се редовно
новини изъ науката и живота, черпени направо отъ получаваното частно отъ учил. директоръ
най-го.тЪмо френско списание „Ьа Ке VIIе“, а следъ това почваха декламации, хуморески,
хорова и инструментална музика, та най сетне и танци.1)
Интересното въ случая бе, че покойниятъ Рангелъ бе единъ отъ най-интересуващигЪ
се по възрастни граждани отъ това просветно и културно дело. Той често идваше, вни
мателно следеше всичко, съ възторжени изрази изказваше своето доволство отъ дей-
ностьта на тогавашната трънска интелигенция и много пжти ми казваше: „Ехъ, защо не
съмъ се родилъ малко по-късно, та и азъ поне мъничко да близна отъ вашите много-
бройни науки и изкуства ?!. ..
Катастрофата на България въ края на Общоевропейската война засегна смрътно чув
ствителното сърце и буденъ духъ на тоя гол-Ъмъ родолюбецъ, той се разболе тежко и
почина на 23. VIII. 1919 г. на 65 годишна възрасть. Цфлиятъ градъ като единъ
чов-Ькъ се стече, за да изпрати до вечното жилище този, който едничъкъ, като по чудно
изключение, нямаше нито лични врагове, нито злозавистници презъ ц-Ълата си четириде
сетгодишна стопанска и обществена дейность. Погребението му бе народно и съ най-трога-
телна сърдечность.
И вие, читателю любезни, който съ благородно вълнение и поетически унесъ се спирате
и вглеждате въ живота и въ безсмъртните ликове на наши исторически и съвременни
по-видни и деятелни личности, съ цель да узнаете, какви чеда е раждала и ражда нашата
хубава татковина, отбийте се при сгоденъ случай, когато посещавате нашия живописенъ
и родолюбивъ Трънски край, и влезте макаръ за минутка въ „Рангеловия хотелъ“,
дето е протекълъ единъ дълъгъ и най-деятеленъ за обществото въ трудъ и радость
животъ, взрете се въ ю. западната стена на големия му салонъ, въ който добри и при
знателни хора2) сж запазили и пазятъ най-грижливо, на най-видно место, силно уголемени
образа на скжпия покойникъ Рангелъ, и вие ще останете приятно изненаланъ и очарс-
ванъ отъ неговите ясни и хубави черти, отъ неговия бистъръ и прямъ погледъ, отъ
благата му и мила усмивка и тогава вие самите ще дооткриете съ проницателното си
око и проникновение още много и много повече нещо отъ всичко онова, което пишещиятъ
тия редове можа много накратко, но най-искренно да ви представи: да обрисува и харак
теризира неговия душевенъ обликъ, неговата високоблагородна душа и ежщевременно да се
поклони съ перото си предъ светлата и вечна паметь на единъ отъ най-любимите синове-
дейци въ близкото минало на Трънския край, какъвто синъ на тоя прелестенъ кжтъ отъ
нашата хубава България бе и незабравимиятъ Рангелъ п. Димитровъ.
Хр. Марков ъ Врабча н ски
*) По-важните лектори и участници освенъ училищния директоръ беха учителите.' Ст. Петровъ,
Ал. Лотевь, Цв. Григоровъ, Георги Д. Байкушевъ, Зосимъ Атанасовъ. Ив. Васковъ, Бор.
Тричковъ, Хар. Р. Байкушевъ, П. Ахтаровъ, Мл. 3. Дилберовъ, Дим. Любеновъ, П Стояновъ
Кулькинъ, лекарьтъ Д-ръ Андрейчевъ, сждия Д ръ Вогазли, председательтъ на читалището
Гюро М. Пеевъ и учителите отъ селата: Петко Ралевъ, Стоянъ Димитровъ, Ал. Поповъ,
Евст. Милошавъ, Ив. Радивоевъ, Хр. Ахчийски, Тод. Георгиевъ, Н. п. Филиповъ (Ра1со Реге-
дппиз), писатель, авторъ на „Бирникътъ дошълъ“, „Мило за драго“ и др.
2) „Признателностьта е най-сжществениятъ признакъ на една благородна душа, а непризна-
телностьта — на грабителски, разбойнишки инстинктъ“, е казалъ Викторъ Юго.
594
