Page 22 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

намерил близо до къщата си, запътил се и го намерил пред сгра­

дата на Съда в Босилеград.
Друг съдебен „мющерия“ заявил, че ще продаде всичко
и ще се съди до „последна пара“ за да докаже на комшията си,

че не може да минава по пътеката край неговия дом.
Дори някои, просто казано, не са знали за какво се съ­

дят: най-често за обида, нелюбезно поглеждане. Мъкнали са
съседите си, взаимно като свидетели ту на единия, ту на другия.
Има евидентирани случаи, че неведнъж, в съдебния

процес, едната или противната страна, позовават еди кой си за
свидетел, а той нищо не знае за спора или се отказва каквото и

да каже да не се замери на никого.
Често в съда спорещите се кълнат: ,.Да Бог да даде ни-

къгъш да не излезнеш от судилището!“ — най-често се чува
клетвата на подсъдимия.
На това и обвинителя не остава дължен: „ Чул те Господ,

но он да ти помогне да те накарам у гюзе и там да скапеш!“
И вместо заключение: че докато е „век и свет“ хората и

без аргументи ще търсят „правдата“, оповергавайки другата
страна, че не е „права“. И това е в съгласие с народната поговор­

ка „почтено, па на съд1'1'.
Но още нещо към казаното. Иситината и правдата имат
призвук на относителност, тъй че нито едното, нито другото са

абсолютни. Още повече, като се знае, че във всичко арбитрира
човек е всички свои положителни и отрицателни черти. Човекът

не е съвършено същество. Той е подложен на егоизъм, пристра­
стност на собственото си его. Затуй ако някой си мисли, че прав­
дата незабавно ще намери в съда - скъпо се е излъгал. Тя един­

ствено остава в индивидуалното човешко съзнание, в размисъла
му да строго отдели доброто от злото. Само тогава ще успее да

си внуши, че не са му нужни маратонни съдебни дела, които
пилеят време, пари и нерви.

22