Page 24 - bezsmisleni_sporove
P. 24
Вене Велинов
М.В. била жив свидетел на всички промени, сполетяли
нейното село.
Още като седемнадесетгодишна М.В. се омъжила е един
бистърчанин, е няколко години по-възрастен от нея. Както и тя
и той бил истински хубавец, оформили семейство, пълно с обич
и разбирание.
Съпругът й бил особен зидаро-строител, за когото няма
ло тайни в свърхтрудната му професия. И той, щом като цъфне
пролетта, отивал на печалба нашир и надлъж в Сърбия. Сам или
е придружаващи строители от Босилеградския край.
По време на неговото отсъствие до късна есен, младата
му съпруга поемала грижите за семейството им и особено за но
вороденото им мъжко бебе.
Една заран похлопал на вратата на М.В. работник-ком
паньон на съпруга й и като гърм от ясно небе съобщил, че мъжа
й е пострадал. Той паднал от покрив на строеща къща в град
Чачак и на място починал. Заявил, че тялото му за погребение
ще бъде докарано на следващия ден.
Безкрайна мъка и печал сполетяли съпругата му. От този
момент настъпил истински пъкъл за това опечалено семейство.
Неспиращ траур за съпруга и бащата на нарастващото момче.
Пък и обременяваща мисъл за поминъка им, тъй че спестените
пари се бързо харчели за ежедневно препитаване.
Синът напълнил пълнолетие и не искал след свършено
то основно образование понататък да се школува. Започнал да
търси каквато и да е работа. В решаването на проблема му наме
сил се един негов другар, тъкмо се завърнал за кратък престой
от работа от далечна Канада. Агитирал го да тръгне с него, че
за кратко време може да спечели „куп пари“.
Майката се противопоставяла на това предложение, но
безуспешно. След седмица-две той и другарът му минали оке
ана и поели на север в Канада - там където са най-пространните
гори на земното кълбо. И сина й се наел да бъде горски работ
24

