Page 25 - bezsmisleni_sporove

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот

ник, въпреки узнаването му, че това е трудна и рисковна профе­

сия.
В началото той се редовно обаждал е писма и от време
на време й изпращал долари.

Майка му навлизала в четвърото десетилетие от живота
си. Самувала и непрекъснато се обременявала с какви трудно­

сти се среща сина й, кога ще се завърне и ожени, за да се по-ско-
ро радва на внуче.

М.В. запазила своята красота и като вдовица била при­
влекателна, дето се казва от „крака до глава“. Мнозина възраст­
ни ергени и вдовци опитвали се да й се доближат и да я убежда­

ват тя повторно да се омъжи или пак да имат интимни отноше­
ния с нея. Обаче, всичко това тя категорично отказвала, зачитай­

ки исконския морал, запазен още при мнозина лица.
След известно време започнало да я тревожи мисълта,
че сина й прекъснал да се обажда е писмо, както преди. Не

съществувала, по това време която и да е връзка, за да узнае ка­
кво става с него.

Същата тревога преживявали и родителите на другара
му, с когото заминал в Канада. Те и себе си, както и нея тешили,

че синовете са им живи и здрави.
Минавало време с години, а надеждата за сина й все по­
вече копнеела. Обременявала се денонощно с тъга и вече й ста­

нало ясно, че той не е жив. Но, къде е погребан? Дали в безкрай­
ните канадски гори? За всичко това не е получила никакво офи­

циално съобщение.
Тя отново сложила черната забрадката и започнала да
броди по селото, търсейки от съседите си макар „грам“ утеха.

Така тя била в състояние да узнава всичко: кой при кого отива,
с кого другарува, какво правят съпругите на мъжете. С една ду­

ма, станала, както се днес казва, „радио Милева“ за пълна ин­
формация какво се случва в селото.

25