Page 42 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

се месил, тъй че повечето от годината прекарвал в строителни

печалби, за да искара помина за семейството.
Майката все живяла в надежда, че юношеството на си­
новете й ще донесе, напоследък, мир и спокойствие у дома им.

Но, напразно били очакванията. Пак се надявала, че като се
оженят и формират свои семейства, несъгласията им ще изчез­

нат завинаги. Но уви. И това не се сбъднало. Преди те да се оже­
нят майка им починала, а не задълго и баща им, изтощен от дюл-

герска и кърска работа.
Братята поделили бащината им къща. Тя притежавала
две квартири, със самостоятелни две входни врати. Започнали

семейния си живот, но междусобната им онраза продължавала
все по-усилено, което пренесли и на съпругите си.

От тогава започнали маратонните им съдебни разпри -
без прекъсване до края на живота им. И то най-често за изми­
слени дреболии: единия сложил боклука пред прага на другия,

а тоя, че му е нарочно изцапал прозореца. Или за псувни, оби­
ден поглед, прекорни думни.

Щом като единия се качвал на коня си и се запътвал към
Босилеград, то и другия грабвал своя кон и незабавно тръгвал

след него. И двамата се отбивали в съда за да предложат един
срещу друг някое обвинително съдебно дело. Най-често без
приемчиви, каквито и да е доказателства. Но, най-важното им

било да не останат между си „длъжни“, доказвайки, че всеки от
тях е невинен и „прав“.

Напразни били усилията на съдиите, със съдействие на
съдебните заседатели, да се откажат от съденето си, приличащо
на „кйорава кокошка“.

В един удобен момент, когато в стаята на брата си няма­
ло никого, другия влезнал и в бутилката с ракия, стояща на ма­

сата, налел някъква отрова, от която първия едвам преживял с
лекарска помощ. Пак последвал дълготраен съдебен спор. Оба­
че, за стореното нямало свидетели Съда да установи каквито и

42