Page 43 - bezsmisleni_sporove
P. 43
От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот
да са доказателства и тъжбата била отхвърлена. Но, това не
спряло братята Мачугани с още по-усилен темп да се съдят.
Веднъж, един от братята, А.С., заминал на косидба в
планината Валози, но като се върнал незаварил коня си в лива
дата край къщата. Брат му Д.С. си бил у дома, а наблизо кроту
вал неговия кон.
Другия претърсвал около, викал името на коня му Дор-
чо, но всичко било напразно. Нито следа от добичето!
Напоследък минало му през ума, че коня сигурно е за
минал в Босилеград, За да търси своя собственик пред съдебна
та сграда. Незабавно тръгнал пеша и заварил коня пред съда.
Дуги път същия брат слезнал в центъра на селото, за да
в магазина вземе покупки. Като се върнал у дома си пак не наме
рил своя кон. Отново помисли, че тоя е заминал в града пред
съдебната сграда. Веднага тръгнал да го търси. Този път, за ща
стие, намерил го край една малка къщица, непосредствено до
пътя в Долна Лисина. Тук баба Лоза предлагала на изморените
пътници по чашка с ракия. И собственика на коня тук често спи
рал при завърщане от Босилеград, за да направи отморителна
пауза с „чоканче“ ракия. И коня запомнил тази пътна локация.
Опасявайки се, че добичето може би някъде ще се изгу
би или някой ще го открадне, съпружниците нерадущо се съгла
сили да го продадът. Намерили купувач в една далечна топло-
долска махала, но с безмерна тъга се отнасяли за стореното към
любимия им кон.
След няколко месеци коня се върнал и започнал силно
да реве пред прага на къщата им. Те започнали бескрайно да се
радват и решили да го пазят до края на живота му. Впрочем, той
бил единно превозно средство до съдилището в Босилеград.
Съдебните спорове на двамата братя прекъснали, когато
единия от тях починал в напреднала възраст, а не за дълго по
следвала смъртта и на другия.
43

