Page 43 - bezsmisleni_sporove
P. 43

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот




                    да са доказателства и тъжбата била отхвърлена. Но, това не

                    спряло братята Мачугани с още по-усилен темп да се съдят.
                              Веднъж, един от братята, А.С., заминал на косидба в
                    планината Валози, но като се върнал незаварил коня си в лива­

                    дата край къщата. Брат му Д.С. си бил у дома, а наблизо кроту­
                    вал неговия кон.

                              Другия претърсвал около, викал името на коня му Дор-
                    чо, но всичко било напразно. Нито следа от добичето!

                              Напоследък минало му през ума, че коня сигурно е за­
                    минал в Босилеград, За да търси своя собственик пред съдебна­
                    та сграда. Незабавно тръгнал пеша и заварил коня пред съда.

                              Дуги път същия брат слезнал в центъра на селото, за да
                    в магазина вземе покупки. Като се върнал у дома си пак не наме­

                    рил своя кон. Отново помисли, че тоя е заминал в града пред
                    съдебната сграда. Веднага тръгнал да го търси. Този път, за ща­

                    стие, намерил го край една малка къщица, непосредствено до
                    пътя в Долна Лисина. Тук баба Лоза предлагала на изморените
                    пътници по чашка с ракия. И собственика на коня тук често спи­

                    рал при завърщане от Босилеград, за да направи отморителна
                    пауза с „чоканче“ ракия. И коня запомнил тази пътна локация.

                               Опасявайки се, че добичето може би някъде ще се изгу­
                    би или някой ще го открадне, съпружниците нерадущо се съгла­
                    сили да го продадът. Намерили купувач в една далечна топло-

                    долска махала, но с безмерна тъга се отнасяли за стореното към
                    любимия им кон.

                               След няколко месеци коня се върнал и започнал силно
                    да реве пред прага на къщата им. Те започнали бескрайно да се
                    радват и решили да го пазят до края на живота му. Впрочем, той

                    бил единно превозно средство до съдилището в Босилеград.
                               Съдебните спорове на двамата братя прекъснали, когато

                    единия от тях починал в напреднала възраст, а не за дълго по­
                    следвала смъртта и на другия.







                                                                                                     43
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48