Page 46 - bezsmisleni_sporove
P. 46
Вене Велинов
З.С. имал голямо щастие: да се е разминал е кошарата
той би отлетял в насрещната пропас, дълбока не по-малко от
800 метра и не би останал жив.
След този неминуем случай, в разбирателска атмосфе
ра, с чашки ракия в ръце комшиите постигнали договор: З.С. да
построи нова кошара на П.С.
Нямало никакво спорене все до момента когато П.С., в
присъствие на съседството и роднините си, не организирал че-
тиридесетдневна панахида на починалата му съпруга.
Когато вече приключвал обикновения, в такъв случай
обичай и започнало пиенето за покойната жена, без което и да
е предизвикателство, двамата комшиии, в полутрезно състоя
ние започнали да се карат и обиждат за измислени дреболии. В
един момент З.Д., е повишен глас, за да го чуят всички присъст
ващи, подвикнал на П.С.: „Преди ти че умреш, но я да ти напра
вим нова кошара.“
От този час започнал дълготрайния им съдебен процес,
разбира се, е ангажиране на адвокати. П.С. искал в тъжбата си,
подадена в Съда в Босилеград, комшията да му построи нова
кошара или да му навакса щетата.
Някоя баба, като свидетел в защита на З.С., заклела се
пред съдията, че между скараните комшии не е имало никакъв
договор.
Съдът приел иска на тужителя и взел решение З.С. па
рично да навакса сторената на обекта щета. Такова било и окон
чателното решение на Апелационния съд.
Всичко това, още повече усложнило отношенията
между двамата, включително и семействата им. Започнали
междусобно да се отнасят като истински врагове.
Да възобнивят предишните си добросъседски отноше
ния, които всички изтъквали в селото като пример, не помогна
ла намесата на близките и на съседите им.
46

