Page 48 - bezsmisleni_sporove
P. 48
Вене Велинов
Безуспешен бил опита на съдиите мирно да се реши то
зи спор. Оставили го като такъв, след кате се някои от тях пен
сионирали. И съдебните заседатели, участници в този процес
не успяли да го прекратят.
Братята е години прахосвали време, пари и нерви, за да
докажат нещо, което било невъзможно.
В една жестока акраница, единия гневно извикал, че ка
то „няма правда“ ше счупу казана. Другия го напсувал, но напо
следък се съгласил и той равноправно да участва в унищожава
нето на съда за печене на „светата водица“.
Набързо пристигнали с чукове в ръце, влезнали в „ка-
занджилнията“, къде бил поместен съда, и започнали жестоко
да го ломнят. После се скарали кой повече е надупчил казана.
Когато се всичко притихнало, те отново решили да про
дължат съдебните си разпри. Този път намерили повод кой
първ предложил да счупят казана. В съдебната зала пак се реду
вали свидетели, но никой не доказал кой е предложил първ и
най-много замахвал чука върху казана.
И така е години продължавало съдебото дело, все дока-
то по-стария брат не починал.
Едвам тогава другия съзнавал безмисленността на десе
тилетния им спор и в знак на извинение изпратил брата си на
вечен помен.
48

