Page 94 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

и да не го чакам. Тя отрече, че не знае което и да е за което го

обвиняват съседите.
Написах това, което чух и разбрах, уверен, че това е
„пълната“ истина. И тя бе публикувана във вестника.

В един петък, когато е пазарен ден в Босилеград, на
главната улица ме срещна млад, висок, мускулест мъж и напра-

во ме попита: „А бре, познаваш ли пискаралото на „Братство“,
та да му пребием ребра за лъжете кои е написал за мене?“
Направо се стъписах, изненаден и учуден от чутата за­

кана. Събрах се и му казах, че познавам журналиста, но къде е
сега не зная и не съм го виждал.

Така се разминах от обещания кютек, но като разми­
слих, съзнавах, че отново съм направил същата грешка, която

незабавно трябва да изправя.
За да сторя това отново се запътих в Долно Тлъмино.
Влезнах направо у дома му, а той бе заседнал край масата и пи­

еше ракия.
Направо му казах, че именно аз съм това „пискарало“ и

ако иска човешки да се разберем. Той ми отвърна, че добре съм
дошъл, ама побоя няма да ме отмине. После добрави, че по-

добре е било да ме е „натепал“ в Босилеград, та аз да губя време.
Отвърнах му да ми подаде една „джанкова“, а след това
да се разберем, като поговорим за всико. Поясних му, че не съм

го заварил тук при първото ми идване, а сега ми се ще да го чуя,
за да корегирима собствената си грешка.

Той, дето се казва, „омекна“ и ми поясни, че се е скарал
със съседите си, които искали да присвоят част от неговата хра­
стова гора. Именно, това била причина за измислици и лъже-

обвинения срещу него. Това нещо, при завърщане, ми потвърди
и един тукашен възрастен селянин.

В следващия брой на „Братство“ публикувах нова ста­
тия, с поука, че като няма слога и разбирание помежду, изми­
слиците стават неминуеми.

94