Page 3 - bos_partizani

ВМЕСТО УВОД

Минали са може би 10 години от обединението на

Княжество България с Източна Румелия и първата сръбско-

българска война. В будното босилеградско село Извор се

срещат младият, още ненаписал своя роман “Под игото”, дядо
Иван Вазов и титанът на сръбската поезия и проза Бора

Станкович. Срещата не е уредена по дипломатически път.

Свързват ги сръбският учител в село Власотинци Мита
Поибренски и самоковецът Павел Димитров, тогава учител в

село Извор. Не с мерцедеси, а на оседлани коне Вазов

изминава 40 километра от гара Земен, а Бора Станкович над
50 от град Враня до селото на срещата. Границата е открита,

не им се е налагало да минават през митница. От тая среща не

е останало нищо документирано. Няма протокол. Не е имало

средства за видео и звукозаписи. Що са говорили помежду си
двамата литератори за нас остава сами да се досещаме. От

спомени е известно, че баба Цона Каленина ги е гощавала със
селска баница. Пили са домашна ракия в разговор със

събудени изворчани в Хана на пашите. Възхищавали са се на

иконите и стенописите на християнския храм “Света Троица”.

Сърби и българи заедно сме воювали за освобождението и
изгонване на турските поробители от Балканите. Не един път,

против волята на двата народа, сме се изправяли едни срещу

други в кръвопролитни войни. Сърбите ни удрят в гръб 1885
година. Ние им го връщаме трикратно. Първият път в Първата

световна война 1915-1918 година. Вторият път във Втората

световна война 1941 година пускаме немците да ги ударят в
гръб. Третият път, наскоро, при войната на НАТО, когато

предоставяме нашето въздушно пространство за ракетни и

бомбени удари срещу Сърбия.

3