Page 7 - bos_partizani

- Долно Любатска със селата Долна и Горна Любата,
Дукат, Мосул, Барне и Плоча.

- Горно Лисинска със селата Горна и Долна Лисина,

Горна и Долна Ръжана.
- Божичка със селата Божица и Топли дол.

- Босилеградска с център Босилеград и селата Ресен,
Белут, Райчиловци, Радичевци, Паралово, Гложие,

Църноощина и Милевци.
С изключение на Райчиловци, Радичевци, Божица и

Извор, всички останали села са пръснати в отделни малки и

по-големи махали.
В голямото си болшинство босилеградчани са

живеели бедно. Основен поминък са били земеделието и

скотовъдството. Част от мъжкото население през летните
месеци са ходили “на печалба” из вътрешността на България.

Околията граничи на североизток с Трънска околия, на
югоизток - с Кюстендилска, на югозапад - с Пчинския район

и Моравската област на Сърбия, тогава окупирани от

България. Босилеград е разположен почти в
географския център на околията. Теренът е

изключително планински - северните склонове на
планините са обрасли с букови гори и трудно

проходими усои от габер, леска, дъб и тръни. Теренът на

цялата околия е с постепенен наклон от северозапад на
югоизток и може да се каже, че територията на околията е

обърната с лице към България. Климатът през лятото е

приятно прохладен, а през зимата суров. Пътната мрежа е
била слабо развита. Връзката между селата и махалите е

изключително от коларски пътища и пешеходни пътеки.

Шосейни пътища свързват Босилеград през село Долно Уйно
за Кюстендил, през Трекляно за гара Земен и край Бесна

кобила за Враня в Сърбия. При зимни условия пътят за Враня

е бил непроходим. Асфалтовата настилка на пътищата и
улиците на града в това време е непозната.

Теренните условия, разполагането на селата по
махали и слабо развитата пътна мрежа дават добри условия за

7