Page 8 - bos_partizani

развитие на партизанското движение. Въпреки това ще видим,

че други по-важни условия са оказвали решаващо влияние
за времето и мащабите на борбата срещу фашизма в

Босилеградска околия.

В продължение на 20 години, от 1920 до 1941 г., българите
от Босилеградско са изпитвали националния гнет на

великосръбската буржоазия. Присъединяването им към

България в края на април 1941 година е посрещнато
спонтанно от цялото население като акт на национално

освобождение. Новоназначеният български административен
апарат, голяма част от който е комплектован от местни хора, е

проявявал особени грижи към нуждите на босилеградчани.

Ползвал се е с тяхната активна поддръжка и уважение. През
1941-1942 година полицейският апарат е бил сравнително

малък, но добре организиран. В града е имало полицейски
участък, взвод от 10 полицаи. Във всяка община, без

Драгойчинска и Изворска, полицейски подучастък с по 5

полицаи. През 1944 година броят на полицаите нараства
значително.

В града и всички села са изградени активно действащи

ядра на обществената сила. От полицейски архивни данни се
вижда, че към края на 1943 година тези ядра са

наброявали около 500 души “добре изпитани и проверени

мъже” /1,2/.
Това не са фашисти, а обикновени селяни със силно

българско национално чувство. Те са били въоръжени.

Охранявали са своите села от очаквани набези на сръбските
четници-дражевисти. По-късно са стреляли и срещу появилите

се български партизани.

1. Архив на МВР, 0618642, лист 28. Писмо на

Босилеградското околийско управление до Министъра на

ВРНЗ № 500/16.03.1944 година.
2. Архив на МВР, 066523 т.П, лист 2-4. Доклад на

Босилеградския околийски управител за състоянието на

околията през месец август 1943 година.

8