Page 74 - bos_partizani
P. 74
двете страни, така както са заявявали партизаните, ще се
разберат помежду си - никой няма да владее чужди земи.
Администрацията в Босилеградско все още е българска.
Училищата са български и в тях продължават да работят
учители от старите предели на България. Югославяните
малко се месят в работите в Босилеградско. Колкото повече
фронтът отива на запад, толкова повече става ясна съдбата на
българите от Босилеградско - старите империалистически
граници се запазват. Това предизвиква масово изселване на
босилеградчани. Стотици семейства оставят родните си
места, вземат каквото могат и все още докато границата е
отворена, преминават в България. В продължение на 2 месеца
кюстендилската гара е задръстена от преселници. Напускат
Босилеградско и се заселват в различни краища на
България. Много от партизаните се отзовават на призива на
Българската работническа партия и остават в родния си край,
но не задълго. През 1947-1948 година, когато Югославия
възприе курса на необвързаност и се отдели от системата на
социалистическите страни, болшинството от партизаните,
несъгласни с линията на Югославската комунистическа
партия, преминават нелегално границата и се заселват в
България. Командирът на отряда Васко Дукатски воюва с
югославската армия срещу немците. След войната е избран
народен представител от Босилеградско в първата свободна
скупщина на Югославия. Оклеветен от своите братя
босилеградчани, той е осъден на смърт, но смъртната присъда
е заменена с дългогодишен затвор. След излизане от затвора
напуска Босилеград и се заселва в Белград. Работи като
дребен чиновник в банка, откъдето се пенсионира. Милан
Гогов до 1948 година работи като офицер в югославската
армия. След 1948 година емигрира в България и живее в
София. Стоян Велинов Караджов, известен на
босилеградчани с името Стоянчо Гергинов, работи в
югославската УДБА в Босилеград. Спечелва си авторитет на
голям сърбоман, но и той емигрира в България и се заселва в
град Русе. Всички партизани, преминали в България,
70

