Page 77 - bos_partizani
P. 77
Исках да се видя с Милан Гогов и командира на отряда. Гогов
беше заминал и служеше като офицер някъде в Югославската
армия. Срещата ни с Дукатски беше трогателна. С него сме
имали и други срещи, но те бяха епизодични — делеше ни
граница. Аз бях офицер и не ни беше разрешено да пътуваме в
страни извън СИВ. Нови срещи вече няма да имаме - той
почина. Първите години след войната пред страната
стояха много тежки проблеми. Въпросите за историята на
въоръжената борба срещу фашизма не бяха актуални. Кой
какъв принос е имал в тая борба не беше на дневен ред. Тия
въпроси се поставиха по-късно, когато следвоенните
трудности бяха преодолени и народът работеше по
изпълцението на поредните петилетни планове. Историята
беше един от любимите ми учебни предмети. Обичах и четях
книги с военна тематика, но в тия години през ум не ми е
минавало, че един ден ще се занимавам с историята на
Босилеградския отряд. Февруари 1948 година постъпих в
БНА. Като кадрови офицер прослужих 30 години. Там аз имах
свои военни задачи. Не съм бил политически деятел и
историята на Босилеградския отряд не беше моя работа до
момента, когато с историята на партизанското движение в
нашия край се появиха безотговорни спекулации. През
1948 година излезе от печат книгата на Асен Станоев
“Средоречки партизани”. В нея фалшификациите са много.
Кореспондират с личното самоизтъкване на автора и негови
близки. При това събитията бяха описани не като историческа
даденост, а като литературни излияния. В тая книга аз от
участник в Босилеградския отряд от неговото създаване
изведнъж се оказах учредител на “Средоречкия” отряд.
Акциите, в които съм участвал с Босилеградския отряд и боят
на Милевска планина се оказа, че са дело на “Средоречкия”
отряд. Братът на автора Стойо Станоев в това време се оказа
Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил и
борбата за истината в историята на Босилеградския отряд се
оказа твърде тежка. Няколко години след излизане на книгата
“Средоречки партизани” от Евтим Сотиров, тогава офицер
73
