Page 78 - bos_partizani

полковник, служещ в МНО в София, бях запознат с документ
“Историческа справка за Средоречкия партизански отряд”.

Тоя документ намерих по-късно и в партийния архив

гр.Кюстендил. В него фалшификациите кореспондираха с тия
в книгата “Средоречки партизани” . Тук авторът не беше

един. Под документа стояха подписите на 6 партизани. Най-

малката длъжност в тях е комисар на отряд. В това време учех
задочно в историческия факултет на Софийския държавен

университет. Декан на факултета беше професор Николай

Генчев. От него съм запомнил, че в историята най-достоверно
се отразява дадено събитие, когато то е отлежало най-малко

50 години. Дано се окаже прав. От 9 септември 1944 година са

минали повече от 50 години. Моята съвест на бъдещ
кандидат-историк ме подбутна и аз подадох в ЦК на БКП

едно обстойно и добре мотивирано изложение относно
историята на Босилеградския отряд. Това беше време, когато

все още не беше чак толкоз трудно истината да си пробие

път. От ЦК бе назначена комисия, в която попаднаха
авторитетни борци против фашизма. В комисията беше

генерал Денчо Знеполски, бивш командир на Трънския отряд,
запознат отблизо с историята на въоръжената борба в Западна

България. Преминал през преизподнята на Държавна

сигурност, след което реабилитиран, и работеше в МНО като
секретар на партийното бюро на БКП в МНО. Генерал Атанас

Русев, бивш командир на войнишката партизанска бригада

“Г. Димитров”, тогава началник на военното окръжие в
София. Стоян Стоименов, политзатворник, кюстендилец,

тогава директор на Централния музей на революционното

движение в България. Андрей Михайлов, зам.председател на
ЦК на БПФК. По доклада на комисията секретариатът на ЦК

на БКП излезе с решение, с което в отговор на моето

изложение бях запознат лично. Години по-късно с
изложението бяха запознати на общо събрание борците

против фашизма от Треклянския район. В решението ясно бе

казано: “Няма данни, които да потвърждават съществуването
на Средоречки отряд. Това, за което някои твърдят, че е

74