Page 80 - bos_partizani

историята на отряда. Дадени ми бяха писма, с които да
получа допуск за работа в архивите на МВР, ЦК на БКП и

МНО. Дадена ми бе “зелена улица” за работа по историята на

Босилеградския отряд. В това време бяхме в близки, да не
кажа даже приятелски отношения с Милан Гогов.

Одобряваше моята идея за историята на отряда. Той ми
оказваше съдействие, а аз през цялото време го държах в

течение на моята проучвателна работа. Сериозен проблем за

мен беше да издиря имената на войниците партизани. Тогава
научих, че той знае имената и адреса на един от тях -

Александър Атанасов от с.Бухово, Софийско. И досега не
зная по какъв начин Гогов се бе свързал с него. Срещнах се с

Александър в неговия апартамент в квартал “Дружба” в

София. В разговор с него научих имената още на четирима
негови наборлии и ориентир къде да ги търся. Сава Славов -

полковник на работа в МНО. Найден Динчев - село

Мировяне, Софийско. Тантил Григоров - село Петърч,
Софийско. Стамо Стамов - полковник на работа в

търговската организация на МНО - КИНТЕКС. С тях с
Милан Гогов уредихме среща на вечеря в един ресторант в

София. Разноските пое Гогов, който по това време бе

генерален директор на обществено хранене в София. От тях
научих в кой полк са служили и как са попаднали при

партизаните. Научих и някои данни и за други техни
наборлии. При една командировка до Велико Търново в

архива на МНО намерих заповедната книга на 52 пехотен

Моравски полк. Оттам вече не беше трудно да издиря по-
голямата част от войниците партизани. Трябваше ми само да

намеря време, редом със служебната си работа, да се срещна с

тях по адресите на тяхното местоживеене. По-лесен беше
въпросът за списъка на партизаните от отряда, живущи в

България. Повечето от тях фигурираха в справката за

“Средоречкия” отряд. Списъкът на партизаните, емигрирали
от Босилеградско, уточнихме в срещи с тях в София и други

градове на страната. В срещите с всички партизани
уточнявахме и събитията по формирането и бойната дейност

76