Page 47 - bukva_magija
P. 47

ачало на края







                                     Щом закъсняват сутрините,

                                     а кафето, през сълзи, горчи,

                                     когато млъкнат и струните,

                                     тогава те гледат други очи.




                                     Когато всичко свършило е,

                                     а драматичното е натежало,

                                     когато нашето е твое и мое,

                                     то и краят крещи за начало.




                                     Но, такава, е изгубена среща,


                                     когато и двете сърца си траят.

                                     Щом дори за бъдеща грешка,

                                     непременно се започва краят...


































                                                           45
   42   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52