Page 47 - bukva_magija
P. 47
ачало на края
Щом закъсняват сутрините,
а кафето, през сълзи, горчи,
когато млъкнат и струните,
тогава те гледат други очи.
Когато всичко свършило е,
а драматичното е натежало,
когато нашето е твое и мое,
то и краят крещи за начало.
Но, такава, е изгубена среща,
когато и двете сърца си траят.
Щом дори за бъдеща грешка,
непременно се започва краят...
45

