Page 52 - bukva_magija
P. 52
Да бъде спокоен, само едно добро,
да направи днес, дори дребно да е,
преди да тръгне, да поникне плод,
да бъде човек му стига, да се знае.
Поникнаха звездите. И нощната оран,
в лунна сълза, заспива октомври. Тих.
И тишина е, все докато есента говори,
сутрин в мъглата, измива лице, в стих.
50
