Page 61 - bukva_magija
P. 61
ърието на
Трай, сърце, че боли, знам!
Откъсват се, тръгват. Деца.
Тях гледаш и оставаш сам;
с есента, изпращате листа.
Те не отлитат само, и нищо.
С теб са, в мислите те носят,
искрата си за тях, и огнище
вечно, и молят се на Господ.
Напролет, след мокрия сняг,
са тук! С усмивки! На лице.
Прегръщат босиловски бряг.
Децата - те са твоето сърце...
59
