Page 62 - bukva_magija

'истан сбнищета

Търсени във времето, спрени в бяг,

а от него намерени. Неподготвени.

Все още далече от отсрещния бряг,

тихият пристан за любов закотвена.

Място, където времето спира за нас

и изчезва от околния свят, завистта,

там, където пролетта танцува валс -

и дървета с неизменно зелени листа.

Ще поискаш да ме върне пролетта,

сред армия от усмихнати кокичета.

В лястовиче ято, високо ще полетя,

в края без край и накрай, в нищета.

Подслон в сърцето не намерих тук,

ограбена поезия до последен стих -

разбрах всичко, само любов не чух,

както някога, пареща от устните ти.

60