Page 120 - dolna_ljubata

бсаждат гореща любов към отечеството и с думи и дела създават
самоотвержени патриоти, които възхитиха света с храбростта
си при Булаир, Криволак, Одрин, Султан Тепе и други бойни поле­
та. В селото доскоро имаше хора, които с голяма признателност и
пиетет говореха за учителити след 1912 г. - за Велин Чобанов от
с. Топли дол, Стоянчо Спасов от Долна Любата, Пене Иванов от с.
Райчиловци, Асен Попстоичков от Долна Любата, Стамен Иван-
чов Христов от с. Буцалево, учителствал от 25 декември 1918 до
31 август 1919 г. Подир него за учител постъпва Кирил Попстоич-
ков от Долна Любата, който остава до 1920 г., когато заминава за
Белград. На 15 май 1917 г. Коста Печанац със своята чета напада
Долна Любата. Центърът на селото е зпален, убити са 8 видни
местни жители, сред които и учителят Стойо Попов. След 22-го-
дишен труд в просветното поле по най-суров начин е прекратена
учителската кариера на видния просветен деятел, а селото е в
траур.

Подир Първата световна война, по-точно от 1920 г. настъпва
третият период в историческото развитие на Босилегрдското
Краище, което под диктата на Ньойския договор е откъснато от
България и присъединено към създаденото на 1 декември 1918 го­

дина Кралство на сърбите, хърватите и словенците. Настъпва
стагнация в училищната и образователната система. Майчини­

ят български език е изхвърлен от училищата, а обучението се
провежда на сръбски език. Повечето учители напускат родния си
край и заминават за България, а ония, които остават, биват пре­
местени във вътрешността на Сърбия, докато на техните мес­

та идват сръбски учители. Някои училища остават без учители.
Националният дух, култура и език преминават в нелегалност.
Фамилните имена на хората са сърбизирани и вместо на -ов и -ев,
завършват на -ич. Босилеградско става поробен край, който сръб­
ската власт нарича „приновлъен край“.
Сред новите учители, дошли от Сърбия, Черна гора и Хърват­
ска, има и прогресивни хора, способни народни учители, без нацио­
налистически и шовинистически чувства. Те куражат население­
то да не се отказва от своята българска народност, да пази нацио­

налната си идентичност, да не се отказва от майчиния си език и
от своите обичаи и традиции. През 1921 г. в село Долна Любата
идват за учители Милое и съпругата му Вука от Черна гора. В
училището има 79 ученика, следващата година - 106, а учител е
Виктор от Русия. През учебната 1923/24 година училището има
158 ученика, а за учители са назначени Симеон Велинов, руски ка­
дет, роден в с. Горна Лисина, и Марко Младенович от Враня. Бро­
ят на учениците расте от година на година и през 1928 г. в учили-

118