Page 144 - dolna_ljubata
P. 144
директорът на училището (прогимназията) Владимир М. Гешев.
Земеделската кооперация подпомагаше дейността на читали
щето, като го снабдяваше с книги, в. „Задругар“ - за земеделските
производители, и ежедневник „Борба“ - орган на Югославската ко
мунистическа партия, а по-късно и със списание „Илустрована по
литика“. На български беше единствено започналият да излиза в
Белград вестник „Глас на българите в Югославия“. Директорът
на училището обезпечи радиоапарат на батерии, около който ве
черно време се събираха селяни, за да чуят актуалните новини.
Културната дейност започна да се развива паралелно с просвет
ната работа на училището и учителите. Те организираха курсове
за ограмотяване на неграмотните селяни и за няколко години нег
рамотността беше изкоренена от селото. В читалището и учи
лището се изнасяха културно-просветни програми. Често се из
пълняваха пиеси, организираха се вечеринки и други забави като
продължение на онази дейност, която започва през 1941 г. Някои
земеделци взимаха книги да ги четат вкъщи, след прочитането
ги връщаха и взимаха други. Книгите се четеха най-много през зи
мата, когато селяните имаха повече свободно време. Вечерно вре
ме читалището беше посещавано най-много от младежи и девой
ки, които често организираха танцови забави. Работата в чита
лището беше само на доброволна основа. Ръководители на читали
щето и библиотеката бяха преподаватели от прогимназията.
Числото на читателите от година на година ставаше все по-го-
лямо. Болшинство от тях бяха учители, чиновници и ученици, но
имаше и селяни.
След изграждането на кооперативния дом, две помещения в из
точното му крило бяха отстъпени на читалището и библиотека
та, като по този начин се създадоха много по-добри условия за
тяхната работа. Книгите бяха подредени в две нови витрини, а
книжният фонд беше обогатен с още 300 заглавия от областта на
стопанството, здравеопазавнето, просветата, домакинството,
както и с художествена литература - белетристика и поезия. И
тези книги бяха на сръбски език. Благодарение на новите помеще-
ния читалището успя да развие още по-богата дейност на кул-
турно-просветното поле и да преложи полезна забава на младите
поколения.
Днес читалището в Долна ЛЬбата работи в състава на Народ
ната библиотека от Босилеград. Разполага с фонд от 3450 книги,
които са добре подредени и библиотекарката води сериозна грижа
Книгите на български език са 1288, а на сръбски 2162.
за тях
142

