Page 146 - dolna_ljubata
P. 146
мъки. По едно бреме 6 Босилеград един път седмично идваха лека
ри-специалисти от Сурдулица и Враня, но това беше една кампа
нийна работа, ангария. Специалистите преглеждаха хората и им
изписваха лекарства, които болните все по-трудно купуваха. На
последък илячите поскъпнаха много, а селяните няма къде да из
карат необходимите пари. С една дума - дойдоха скъпи и тежки го
дини за здравеопазването на хората в Босилеградско.
Културно-забавен живот
В културно-забавния живот 6 село Долна Любата първо място
заемат народните песни и хора, а сетне и инструменталната му
зика. В по-далечното минало 6 селото не е имало дом на култура
та, нито пък друга културна институция. Културно-забавният
живот е организиран на открито, на свободното пространство 6
центъра на селото, от кръчмата на Милан Милошов до края на
двора на чорбаджи Стамен Христов. Вечерни представления и
танцови забави са организирани 6 голямата стая на училището.
На големите християнски празници Коледа (Божич), Богоявле
ние, Великден и Пейчинден 6 Долна Любата имаше големи събори,
които се провеждаха в ливадата на Милош Дойчинов. Там се виеха
по 4-5 хора и се събираха много хора не само от нашето, но и от
всички околни села. Зимно време всяка неделя имаше събор в цен
търа на селото. На хоро цдваха девойки и ергени, жени и мъже,
старци и бабички, деца - събираха се и по хиляда души. Ергените и
гладите мъже бяха облечени в нови вълнени дрехи, обути със
свински опинци (цървули), а на главата носеха каскет. Момите,
младите жени и средовечните селянки идваха в тържествена на
родна носия - сая (казмирна), отгоре елече, напред гръдник с манис-
та и (телено) скутаче, около половината опасан шарен пояс, на
краката нови вълнени или памучни чорапи и цървули или кондури.
Докато се събира народът, музикантите свирят на някой под
ранил веселяк. Това е само „загряване“ за голямата народна весел
ба която започва след празничната литургията в църквата, на
която присъстват много хора не само от Долна Любата, но и от
други села в Любтския район. Малкият оркестър от селото, кой-
то увеселява местните хора на сватби, кръщенета и други семей
ни и селски тържества, не е в състояние да „повакше“ големите
събори и затова му „помощуват“ духови оркестри от други боси-
пааски села. Главни свирджии на седенките и по-малките се-
лег? ^тържества са кеменджиите и кавалджиите, а по-рядко гай-
ме
дарите.
Културно- забавният живот в селото е достигнал висок връх
144

